Тоню Бербатев

Животът на обществата е една непрекъсната еволюция. Промените в икономика, в политика, в идеи са били постоянни явления. Прогресът е преотливал разностранният живот във все по-нови и по-нови форми.

От дървеното рало до днешния трактор, от каменната брадва и дървеното копие до танка и отровния газ, от дивачеството, през крепостничеството, феодализма, капитализма, до либерализма, демокрацията, дирижираната икономика и съветизма!

Едно стремително отиване напред и все напред, животът не познава думата назад. В миналото винаги са зреели идеалите на бъдещето.

Никога постигнатото не е задоволявало човечеството, то винаги се е стремяло към повече съвършенство, справедливост и свобода. Религиозни войни, селски въстания, революции - всички тия обществени движения са тласкали човечеството към нови хоризонти.

През всички времена на политическите арени са се явявали борци за повече права и свободи. Отделни личности са ставали изразители на редица идеи и доколкото тия идеи са бивали възприемани, те са създавали обществени движения, годни да преобразуват живота на народите.

Но до честните и неподкупните борци винаги са се нареждали и така наречените демагози. През площадите на древна Елада, от трибуните на Римската империя до наши дни, демагозите непрекъснато са съпътствали човечеството и неговото развитие.

Понякога те са били единствените разпоредители с неговите съдбини. Демагогът всичко обещава и когато се изкачи по народния гръб до върховете на славата и властта, той никога не забравя да отдели по „нещичко” за старини.

Демагогът винаги е изтласквал честния борец на заден план, защото истинският народен служител е скромен и тих.

Демагози са водили тълпите, демагози дълги години са градили историята, демагозите са докарвали неизброими световни катастрофи и хиляди нещастия на бедното човечество.

Демагогът е всесилен, за него не съществува свян, той не познава тормоза на съвестта, той е чужд на всякакво чувство за отговорност и справедливост. Демагогът не признава никакви етични принципи и задължения. Неговият идеал са парите, неговата цел - личното благополучие.

Истинският борец винаги е оставал в сянка. Той винаги е бил в конфликт с безчестието и подлостта. Той жертва личното си спокойствие за народното благополучие и добруване. Като ентусиаст той е Ботев, Петьофи, Гарибалди, Жана д’Арк, Спартак. Като поет и писател той е Хайне, Шели, Зола, Юго, Горки, Истрати, Ролан, Барбюс, Лондон. Като мислител и философ той е Волтер, Толстой, Кропоткин, Прудон, Тагоре и др.

По какво още да отличаваме истинския борец от демагога?

Борецът през целия си живот страда и е в постоянна борба със света на подлостта. Той умира като сетен бедняк, изоставен, забравен.

Демагогът - напротив: той е почитан, той е начело на разни организации, културни, просветни, благотворителни и пр. Когато демагогът свърши земния си живот, той е погребван с почести и залпове, а наследниците му получават като завещание несметни богатства.

Пазете се от демагозите и търсете скромните борци!

——————————

в. „Варненски новини”, г. 24, бр. 5715, 20.07.1936 г.