Тоню Бербатев

Глупавият формализъм и строгото придържане в буквата от страна на обществените служители е най-опасният бацил, разяждащ организмите на съвременните държави.

Някога царска Русия се славеше като класическа страна на бюрократизма. Всички, от разсилния до висшия чиновник яхаха и разиграваха много търпеливия руски народ. Канцеларщината омотаваше мозъка на простия мужик и го караше да гледа с ненавист на всички държавни учреждения.

Като паметник на едновремешната руска бюрократична глупост е и следният приказ, издаден през 1796 год. от петербургския полицмейстер:

„Да се съобщи срещу подпис на всички домовладелци, че те са длъжна своевременно, а именно три дни по рано, да съобщят на полицията на кого в къщата може да избухне пожар.”

Подобни едни случаи на официално проявена щуротия се срещат и днес. „Заря” от 26 т. м. съобщава: „Една избирателка в Копиес тия дни е получила един официален документ от чиновника, който проверявал избирателните списъци. Текстът на документа бил следният: Госпожо, съжалявам, че трябва да Ви съобщя, какво вашето име е заличено от избирателните списъци на околията Бредфорд, понеже общинското управление ми изпрати вашия смъртен акт. Ако имате да направите никакви възражение против вашето заличаване от избирателните списъци, моля да ми съобщите вашите доказателства”.

Но защо да ходим в Америка, когато бюрокрацията е пуснала дълбоки корени и у нас.

Вие всички поне един път в живота си сте висяли из канцелариите на някое наше учреждение. Всички сте изпитвали върху себе си строгия поглед на някой очилат бюрократ. Стискали сте си смирено шапките, мънкали сте и сте се увивали край някой неумолим буквоядец. А да говоря ли за жертвите на административните погрешки?

Ще говоря, защото и из нашите учреждения има доста трески за дялане. и у нас се намират роби на глупавия формализъм. И у нас бюрократ гледа на просителите-граждани из високо и с незачитане.

А чиновникът трябва да бъде любезен, услужлив и честен обществен служител. С разбирането, че чиновникът е белязана, необикновена личност, която може да разиграва българския гражданин както си иска, крайно време е да се скъса.

Останалият от робството бейовски дух, за когото гражданството е само рая, трябва да се прогони далеч от нашата земя.

Змей Горянин, писател с широко и реалистично виждане, представя по чехли и разгърден родния бюрократизъм в един свой малък разказ. Ще предам по памет и накратко тоя интересен разказ.

- Един млад господин отива с годеницата си в една наша канцелария, за да се сдобие с някакъв си документ. След дълги прозявания и почесвания, очилатият бюрократ благоволява да потопи писалката в мастилницата.

Отначало работата е отивала добре и по всичко си личало, че без особени разтакавания господинът ще може да има в ръцете си необходимия документ. Но когато стига до семейното положение, бюрократът, за голям ужас на годеника, вписва: женен. На протестите на младия господин, бюрократът спокойно отговаря:

- Не можеш да ме заблудиш! Ето, тука много ясно е казано: женен. А ето и имената на жената и децата…

- Как - пропищява годеницата - значи ти си ме лъгал. О, Божичко, как съм попаднала в ръцете на тоя мошеник и изнудвач.. И тя избягва из вратата. Годеникът останал като втрещен, а през това време бюрократът, невъзмутим, си чистел с пръсти носовите дупки.

Та такова нещо е бюрократизмът. Що ви трябва да ходим в Америка, докато пред нас е застанала родната бюрокрация по чехли и по халат? Пък най-после все Америка ли ще държи палмата на първенството в световните чудатости.

——————————

в. „Варненски новини”, г. 25, 29 декември 1936 г.