Тоню Бербатев

Първи ноемврий е определен за ден на народните будители. Всяка година на гоя ден ние честваме делото и заслугите на ония, които в черните дни на робството дълбаеха в рудниците на душите и откриваха брилянтите на народното съзнание.

Само един ден в годината ние се сещаме за народните будители. изброяваме техните имена, произнасяме благи речи и… толкоз. След това заспиваме в своите черупчица със съзнанието, че добре сме изпълнили своите обществени задачи.

Но така ли е в действителност? Вярно ли е, че с една бляскава парадност, натруфена, но куха словесност, сме се отплатили на великаните от преди освобождението, които с делата си съградиха една от най-възторжените епохи в нашето народно и държавно развитие?

Епохата от преди освобождението беше бременна от идеи, творчески патос и безпримерно безстрашие. Под грижите и акушерството на националната революция роди свободата.

Днешните времена са характерни по своята бездейност, апатия, дезиитересованост, безличие и отчаяние. Раздроблението, партизанщината и разноезичието заплашват целостта, независимостта и свободата на българския народ.

Тогава хората служеха на идеи, бореха се за свобода и умираха с усмивка не уста.

Днес малцина пристъпват безкористни и честни към храма на общественото служене.

Някога народните дейци даваха всичко за „делото” и нищо не запазваха за себе си, днешните техни събратя задържат всичко, каквото им попадне в ръцете и много малко отделят за обществото.

Някога борците и пред лицето на бесилката високо заявяваха своите идеи, днес малцина са хората, които на са надянали върху себе си маската на двуличието.

И това ще продължава дотогава, докато поколенията не се проникнат от идеите на Паисий, Софроний, Априлов, Раковски, Каравелов, Ботев, Левски и Караджата.

И днес се чувства нуждата от народни будители. Да се раздвижат духовете, да се осмисли живота, до се изведе народа от блатото на безверието, безнадеждието и отчаянието.

Защото без идеали, без една цел, към която да са устремени всички национални воли, пуст и празен е животът на всеки един народ.

Без упоритостта, гордостта и самосъзнанието за национална принадлежност на Паисия, без перото на Каравелов, без идеите и подвига на Ботев, без самопожертвователността и Левски и Караджата, нямаше до се роди никого свободата.

Днешните хоро са пленници на грубите материални интереси. Те поставят личното си благополучие пред върховните интереси на колективитета,

Нивелиращата еснафщина е сковала всякакъв полет на мисли, чувства и идеи. Гордите, свободните, независимите и самостоятелните умове са рядкост. А няма ли горди и свободолюбиви хора, няма ги и светлите идеи на възраждането.

Днес като че ли не биха могли до живеят и работят хора като Ботев, Левски, Раковски, Каравелов и Караджата.

Ний не бихме ги търпели. Не можем до понасяме тия, които стърчат над нас с цяла глава. И, по всяка вероятност, бихме ги задушили с условностите на днешния живот, или, нещо по-лошо, бихме обърнали гордите им духове в едни покорни и боящи се за хляба си разсилни.

И днес, както и вчера, народът се нуждае от истински будители. И днес, както и вчера, животът се нуждае от идеали.

И ceга, когато отново ще честваме заслугите на народните будители, нека разтворим сърцата и душите си за техните идеи. Тяхната вяра, упоритост, жажда за свобода и народно благополучие не трябва до се напомнят на младите само на 1 ноемврий.

Идеалите на народните будители трябва до станат духовна храна за всеки ден за млади и за стари. Само по тоя начин ние ще отдадем нужната почит на ония, които сред безпросветната нощ на робството будеха народното съзнание.

——————————

в. „Варненски новини”, г. 25, бр. 5814, 27.10.1936 г.