НА ДЪЩЕРЯ МИ
превод: Татяна Любенова
НА ДЪЩЕРЯ МИ
Наследница на моята душа крилата,
цвят мил, отгледан в моите гърди,
това, с което аз живях, изгарях някога,
вземи го като дар и с него ти върви!
Пази ти моето добро наследство -
и отстоявай болки, мисли и победи,
обичай този свят, отдаден ти от детство,
горещото ти пладне да е ясно.
Като „Татяна със душата руска” - расти
и щастието на Родината да пазиш се учи.
И нека като живата вода те утоли
във зной жесток, речта й да звъни.
За всичко ще платим с кръвта си,
без да щадим живот и сили, и сълза.
Когато в пътя срещнеш любовта си,
ти не забравяй, тя е твоята душа.
Богатството ни не е в миг или години,
а в слънчев път, изминат честно.
Когато нявга прочетеш ти книгите ми,
обичаше света, ще кажеш, но не беше лесно .
Да те спася от злите грешки нямам сили,
да те затворя във спокойствие и тишина -
бе пътят ни и стръмен, и несигурен,
а ти неволно ще повториш този път сега.
Но ти не вярвай в укори несправедливи,
душата ти отгледана е в доброта.
И като клас ще порастеш ти в житна нива
и като мене ще вървиш - с нозе-крила.
——————————
***
Когато бях на школната скамейка
и погледа не вдигах аз от страниците,
на пъстра карта ми приличаше света,
бе жива сякаш - и без граници.
Във въображението ми се раждаха
далечни земни чудеса,
към тях, във синята далечина,
плуваше кораб, с вдигнати платна.
Сред палми вдишвах вечен май,
на островите океански ходих,
във малка хижичка живях с Маклай,
във планините със Арсенев бродих.
Сред пясъци и гъсталаци все вървях
към езерото, гдето Нил извира.
Сред ледове, на мостика на „Фрама”,
със Нансен храбрия се аз намирах.
Изви се буря - цели осем бала
в мъгли над северната ширина,
когато с мен Валерий Чкалов
със самолет през облаци летя…
Защо да търсим чудеса далеко?
Сега те тук живеят с нас,
където свят, прострян широко
от нас е построен - за нас!
Виж над труда ни неизмерен
изгря безсмъртното небе.
Море сдружихме със морета,
строим в пустиня градове.
Земята стана по-красива,
прилича цялата на парк.
А в междузвездното пространство
нашите спътници летят.
И в право сме да кажем - чудо е
всичко, постигнато със чест.
Творят го простичките люде.
Такива, като нас със теб.
ДОЧЕРИ
Наследница души моей крылатой,
Цветок, который выращен в груди,
Все, чем я жил и чем пылал когда-то,
Прими, как дар, и вместе с ним иди!
Храни мое заветное наслество -
Отстой раздумий, горя и удач,
Люби наш мир, тебе врученный с детства,
Чтоб полдень твой был ясен и горяч.
Расти „Татьяной с русскою душою”,
Учись, как счастье, Родину беречь.
Да утолит тебя живой водою
В жестокий зной ее простая речь!
За все мы платим собственною кровью,
Ни сил своих, ни жизни не щадя.
Когда в свой час ты встретишься с любовью,
Не забывай - она душа твоя!
Богатство наше не в годах, не в миге,
А в солнце честно пройденный дорог.
Когда-нибидь мои прочтешь ты книги
И скажеш: да, он мир любил, как мог.
Не в силах я спасти от злых ошибок,
Замкнуть тебя в спокойствие и тишь -
Ведь все равно наш путь был крут и зыбок,
И ты его невольно повторишь.
Но не верряй неправой укоризне
Души своей, взращенной добротой,
И ты пройдешь в колосьях этой жизни,
Как шел я сам - крылатою стопой.
——————————
***
Когда еще на школьной партой
Взгляд отрывал я от страниц,
Мне мир казался пестрой картой,
Ожившей картой - без границ!
В воображении вставали
Земель далеких чудеса,
И к ним в синеющие дали
Шел бриг, поднявший паруса.
Дышал я в пальмах вечным маем
На океанских островах,
Жил в легкой хижине с Маклаем,
Бродил с Арсеньевым в горах,
В песках и чащах шел упрямо
К озерам, где рождался Нил,
В полярных льдах на мостик „Фрама”
С отважным Нансеном всохдил.
И выла буряв восемь баллов
В туманах северных широт,
Когда со мной Валерий Чкалов
Вел через тучи самолет…
Но что чудес искать далеко?
Они вот здесь живут сейчас,
Где мир, раскинутый широко,
Построен нами - и для нас!
Смотри - над нашими трудами
Взошла бессмертная звезда.
Моря сдружили мы с морями,
В пустынях ставим города.
Земли умножилось убранство,
Чтоб вся она была как сад,
И в межпланетное пространство
Родные спутники летят.
Не вправе ль мы сказать о чуде,
Что завоевано борьбой:
Его творят простые люди,
Такие же, как мы с тобой!
