Иван Ст. Андрейчин

К. Петкову

Под мойта стряха проста, бедна
живее птичка хвьрковата,
и ден, и нощ със сладки песни
вселява радост мен в душата.

О, нека Бог да й изпрати
таз радост, що на мен тя дава,
туй чувство сладко и блажено
в душата гдето ми вселява.

Дано отхрани мирно, тихо
тя свойте ангели крилати,
благополучно да отиде
в далечни краища непознати.

И нека волно там да пее
тя свойте блянове омайни
и на мнозина да услажда
отровните тъги безкрайни.

——————————

сп. „Българска сбирка”, бр. 2, 01.02.1895 г.