БЪЛГАРСКИЯТ ЛЕГЕНДАРЕН КОННИК – ГЕНЕРАЛ
Това е книга - исторически роман или романизирана биография за един българин и патриот, за един конник, гражданин и генерал…
По време на Първата световна война той, „с върховете на войнишките ножове” искаше да преначертае „границите на Велика България”!…
Всъщност, това е част от заповедта на генерал-майор Иван Колев до неговите бойци от Десета пехотна Беломорска дивизия в Гюмюрджина - октомври 1914 година.
Само две години преди това, т.е. през 1912г., Фердинанд Кобургготски, цар на България, призовава чрез манифест въоръженото българско войнство „към защита на родния край, поруган от вероломния ни съсед”… Съседът се нарича Сърбия.
Царят пледира да освободим своите македонски братя от сръбско иго!… Вече в началото на месец май 1916-та главнокомандващият на Действащата армия Никола Жеков вика при себе си 52-годишния ген. Иван Колев, който му е съвипусник от Генералщабната академия в Италия.
И нашият главен герой, той не е само главен герой на романа, а герой на своето съвремие, на майка България вовеки веков, след двучасов разговор, поема нелеката задача: Да възроди славата на българската конница!..
Междувременно, Кралство Румъния скъсва дипломатически отношения с Царство България… Към и без това осакатената българска Добруджа „като тлъсти черни усойници се насочват румънците”. Те грабят, изнасилват, убиват, мародерстват!
На 1 септемврия, лето 1916-то, цар Фердинанд обявява война на Румъния. И тази война за нас е такава, каквато е войната със Сърбия, войната за нас е ОСВОБОДИТЕЛНА!…
Защо са ни наричали в света „Малките германци на Европа”? Ние не водим ни една завоевателна война, ние освобождаваме братята и сестрите си, защото откъдето и да погледнеш - и тогава, че и сега, България отвсякъде граничи със…себе си!…
А Първа конна дивизия, под вещото командване на ген Колев, тръгва на бой за свободата на Южна Добруджа, която е била и ще бъде…българска.
Уважаеми бъдещи читатели, в началото ви споменах, че това е роман за войната или историческа биография на велик български генерал.
Но това е и роман за Любовта, за чистата искрена любов между мъжа и жената, той подписва писмата си до нея като Ваня, тя е София или Соня.
Войната ги разделя физически, той е на Добруджанския фронт, тя - в красивия им софийски дом. Но духом остават заедно! И ще бъдат заедно, както ще се уверите сами от увлекателния начин, по който пише Бойко Беленски.
Написаното от него, даже с няколкото лирически отклонения в романа, звучи толкова правдиво, че по своята искреност, точност и достоверност съперничи на всяка една документална проза, която историографите биха създали…
Генералът е в постоянна кореспонденция със своята любима: „Мила Соня!… Най-много се радвам, че най-после с толкова обичаната кавалерия и начело на нея, ще мога да взема участие във войната и да я поведа”…
София или Соня: „Дано съдбата да е благосклонна към теб. Знам, че си можел да се озовеш на някое по-тихо и заветно място, но ти не би приел да се нагаждаш и подлизурстваш. Тези черти не са ти присъщи!”…
На повече от триста страници, като броим и тези с уточненията за населените места в Южна Добруджа, авторът, вероятно не само заради обучението с в Лвов, Русия, а защото е и доктор по история, се превръща, описвайки одисеята на генерала, в своеобразен военен кореспондент.
Той пише „от мястото на събитията”, но в интерес на истината, пише, сякаш самият участва във военните действия….
Бойко Беленски обича своя герой, обича този български генерал, благодарение на когото „нашата конница си извоюва световна известност… и остана ненадмината от никоя друга конница, действала в Световната война”. Това са думи на ген. Жеков!…
Естествено, конната дивизия на Ген Колев не би удвоявала сили след всяко сражение, което печели, ако начело не беше той, българският легендарен конник - генерал, който в писмата до своята Соня се подписва просто „твоят Ваня”…
Да направим едно просто числено сравнение на силите, които съставляват Добруджанския фронт! - Срещу 100 хиляди български воини - освободители, част от които е конницата на генерал Колев, стоят 150 хиляди румънци от Трета румънска армия на Михай Аслан, 40 хиляди опитни руски бойци, 20 хиляди сръбски войници.
На тяхно разположение румънците са отдали и цялата Деветнадесета дивизия на генерал Аргиреску, заедно с Пета Каларашка бригада… Сметката не е сложна: две към едно в полза на румънците, превъзходството на врага е двойно!…
По отношение на прословутите руски или казашки ескадрони… Нека не се лъжем - у нас просто е вкоренено това чувство на обич, надежда, благодарност към Русия! У самия генерал Колев се прокрадва то - без да го споделя, разбира се, твърде е разумен…
Но това чувство и него кара само да си мисли: А, когато дойдат прехвалените ни съюзници, германците, много бой ще изядат от „братушките”!…
Това не пречи на генерала - той преди всичко е патриот, цар на военната и най-вече на кавалерийската наука на няколко пъти да влиза в бой с прехвалените казаци и да излиза като победител!..
Да, това е войната, тя е поле за мъжество, чест и слава, но и за излишна кръвожадност, дори за братоубийство. Не може да се отрече и огромното човеколюбие у генерала - и с пленените румънци и руснаци, както и с освободеното българско население, той се държи, както подобава на българин и на човек с главна буква!…
В никакъв случай не бих искал да ви отнемам от удоволствието сами да съпреживеете написаното от майстора на историческия роман Бойко Беленски!…
Неговият герой генерал Колев е чист българин от т.н. „България отвъд Дунава”. Знаете я! Като истински конник, войник и генерал, вече в новоосвободена Южна Добруджа, той се среща или просто тя идва, за да се срещнат, с една красива млада жена, на име Гергана Стоянова…
А семейството на ген. Колев е бездетно, по-точно София не може да има деца… Като всяка една жена с образование и непреодолима женска външност, трудно преодолима и за един генерал-конник - тя, Гергана, е голямо изпитание, особено при неговия спартански живот.
Като основно предимство Гергана му изтъква, предлага му себе си не само като мъжко приключение, а като жена, която ще го дари с деца! Защото знае какво му липсва…
Но както и да е, генералът преодолява и това, той печели и това „сражение” въпреки своите мъжки колебания!… Генерал Колев просто е Мъж, честен до безобразие, държи на своята любов, която нарича галено Соня и това е!
Точно Соня или София е навсякъде с него! Ще бъде до него и в австрийската болница, където въпреки огромните грижи, лекарите знаят кого трябва да спасят, но не успяват… Това е гордият му край!…
И всичко то не е скучна документалистика, макар Бойко Беленски да е покорен на фактите…
Скъпи приятели на художествената и историческата романистика! - прочетете този роман!
Това е роман за две истински неща в нашата история: истинска освободителна война и истинска човешка любов.
