ВЕЛИКДЕН
През Страстната неделя, която предхожда Великдена, тачат се особено сряда, четвъртък и петък.
През Страстната сряда жените не работят женска работа, т, е. не тъкат, не предат, не шият.
На Велики четвъртък не се впряга добитъкът за оран, или за каквато и да било работа. Този четвъртък, както и всеки други четвъртък от Възкресение до Възнесение (Спасовден) се празнува строго против градушка.
На този ден се вапсват яйцата. Децата стават заранта рано и гледат, коя кокошка ще снесе най-напред яйце.
Това яйце се черви първо, и то се туря пред иконата, гдето остава до другия Велики четвъртък; и тогава старото се хвърля в реката. Кокошката не колят, понеже тя била докарала Великден. Като обагрят първото яйце, майката го взема, трие с него по лицето децата, мъжа си и себе си и казва:
Червен, червен Великден,
зелен, зелен Гергьовден,
и до година със здраве!
Други си червят с яйцата бузите, за да бъдат цяла година здрави и румени. В Западна България червените яйца се ядат до Спасовден, т. е. цели 40 дена, затова гледат да бъдат повече.
Първото червено яйце се туря между бубите, за да не им вредят зли очи, или се оставя при иконата, и на другата година се гледа, дали то е пълно или кухо: пълното показва пълна къща, кухото - лошо, или пък се слага в гнездо на сламения покрив на къщата или кошарата, за да се свали на Възкресение.
Понякъде на тоя ден става подновяването на кваса, като се замесят в тестото (без стар квас) някои лековити билки, и тестото се оставя в нощвите да се вкисне само.
От тоя нов или млад квас скътват за през годината за лек. Месят се разнообразни обредни хлябове - кравай, боговица, колак, с разни фигури по тях, и особено яйце, обиколено с тестен венец.
В Охридско оставят няколко яйца от Велики четвъртък пред иконата и ги пазят по 3 и 4 години, заедно с просфората, която се дава в черква тоя ден.
От тях хвърлят, във случай на пожар, в огъня, и вярва се, че той ще угасне. Или ако са вапсали яйцата на Великата сряда, заранта на Велики четвъртък преди изгрев-слънце турят 2 яйца в сито, постлано с ален плат, и ги оставят срещу слънцето, за да ги види то, кога изгрее.
С тия яйца трият децата, за да бъдат бели и червени. Няколко яйца носят вечерта в черква, когато се четат 12-те евангелия; от тях едно закопават на нива или в лозе, за берекет, а друго оставят пред иконата, за „запайване” на болните.
В Източна Тракия, първото снесено на Велики четвъртък яйце се боядисва и слага при иконата - „за здраве”: с него ходят на черква и, когато се разболее добитък, то се поставя в обора, кочината и т. н.
Всички снесени този ден яйца се слагат на клоновете и стоят там до Гергьовден, когато се заравят в нивите, против лош облак (градушка). На този ден се замесват и изпипат великденските краваи (хлябове).
В Западна Тракия тогава т. н. „маляци” обирали млякото от добитъка. Това били пилета, които жени-магьосници излюпвали, като държали три седмици яйца. Тези пилета могли да сучат от кравите, овците, козите, за да мине млякото им в стадото на магьосниците.
На Разпети петък и до обед на Страстната събота не се яде нищо. Баби, моми и деца носят в черква цветя и ги турят на плащeницата, после се прекръстят и минуват на колене под нея, за да не влиза в тях лош дух. Турят тамян на плащeницата, за „да се освети”, оставят го до Страстната събота и после го употребят като лек против зъби, уроки и всякаква магия.
Този ден се брои голям празник, той е началото на 12-те петъци, които се пазят строго против градушка. Тогава булките и момите пишат великденските яйца, като ги украсяват с листа, вейки, птички, линии и пр., докато са още бели (чрез восъчна свещ) или чрез изтъркване с ножче.
На самия ден Великден отиват заран в черква, и свещта, която са държали при „Христос Воскресе”, отнасят мълчешката запалена до дома. Вкъщи я внасят, гдето има дървеници, натискат я в четирите ъгли на стаята и я изгасят, за изгубване на дървениците.
През деня жените пращат червени яйца, колаци и вино на кума, девера и бабата.
Младите невести носят на „поклон” на кръстника си яйца и колак; така също и момите - на „кумицата” си от Връбница. След обед всички моми отиват под някое клонесто дърво и се люлеят на люлки за здраве. Догдето трае това, момите пеят разни песни, някои отделно „великденски”. После се играе на хоро, пак с такива песни. Хорото някъде не е „скачено”, за да не бие градушка селото.
Децата пък се чукат (кълцат) още от заранта с червени яйца, търсейки най-якото яйце, „кълцок”. Люспите от яйцата, които първи се чукат от възрастните, се залепват на горния праг на вратата, против всякакво зло, което би влязло вкъщи.
На Светла сряда (след Великден) в Бургаско правят „Мара и лишанка”. Вземат от три млади невясти по един жълт и червен чехъл и окичват трите чехъла като булчина глава.
С този образ („нишан”) на Мара тръгват из село и пеят песни, като диалог между образа и две моми: „Маро и лишанко, говедар те либи, ще ли дойдеш да го земнеш?” „Не ща го, мамо, не ща го!’ или: „Ми като дойдеш, кого ще намериш? - „Петкана главеница, Стоян главеник.”
Така си припяват, както при ладуването, всички моми. После момите минават през цялото село и през нивите и накрай къпят Мара в реката и си умиват лицето. Обичаят ставал за берекет и против градушка, магии и болести.
——————————
сп. „Духовна нива”, брой № 4, 1944 г.
