ОБОРИЩЕ
На 15 април 1876 година се свика първото народно събрание в Оборище и се реши обявяването на въстание.
Оборище се намира в Средна гора, на северозапад от Панагюрище със селата Мечка, Поибрене и Петрич.
Оборище е прекрасна долина, заобиколена с девствени гори. Като делегати на събранието са присъствували видните апостоли: Георги Бенковски, Панайот Волов, Георги Икономов, Захарий Стоянов, Васил Петлешков и над 350 души делегати на местни комитети, - възторжени и смели българи, готови за решителна борба с враговете на Родината.
Историческото значение на Оборище е голямо. За първи път през робските години се събират на едно място толкова много българи делегати, организирани от една висша идея - освобождението на Родината.
На 15 април 1876 година българският народ открито заяви волята си за свободен живот и доказа на света, че тежките робски години не могат да заглушат националното съзнание на народа.
Епохата на възраждането от Отца Паисия, Филип Тотю, Панайот Хитов завърши в Оборище.
Стотици делегати от близки и далечни свободолюбиви села възторжено решиха на 1 май да вдигнат въстание в името на Бога и народната чест.
Въстаниците горяха от нетърпение час по-скоро да премерят силите си с вековния тиранин.
Народът беше опиянен от една идея, от една воля. И бедни, и богати, и жени и мъже дейно взимаха участие в неравната борба.
От Оборище започна новата епоха в историята на българския народ. Тук е началото на освободителната война, която завърши с подвига на Шипка.
В Оборище стана среща между апостоли и народ, и се произнесе клетва за вярна служба.
„С нас е Бог” беше девизът - и името на този девиз народът черпеше въодушевление и знаеше, че се бори за свято дело.
Оборище стана символ в новата ни история - символ на българската свобода, на героичния български дух, отгдето изгря звездата на България!
——————————
сп. „Духовна нива”, брой № 4, 1944 г.
