АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ
Навършиха се 62 години от Априлското въстание. В историята на българския народ няма по-велика и героична дата от Април 1876 год.
Защото той вдигна на борба против свирепата петвековна тирания изстрадалия български народ, закали стоманени характери и увековечи безпримерния героизъм и саможертва на хиляди борци.
Разбира се, че преди да се дойде до Априлското въстание, българският народ е минал през други предварителни етапи на развитие. Цялата наша история е изпъстрена с редица по-малки или по-големи въстания за свобода.
Но докато те имаха най-често стихиен и „случаен” характер, Април се явява като широко подготвена всенародна революция за политическо освобождение.
Това е тъй, защото нашето възраждане бе създало от българския народ обединена и осъзната нация, а икономическото развитие бе подготвило почвата за една демократическа революция.
Две исторически необходимости бяха налице.
Събарянето и ликвидирането на остарялата полуфеодална икономическа система, която спираше развитието на производителните сили и унищожаването на политическото робство, което крепеше тая система.
Но кои бяха обществените сили, конто изнесоха на плещите си бурния Април?
Докато в борбата за духовна свобода целият български народ вървеше заедно, докато занаятчии и селяни бяха рамо до рамо с чорбаджиите и други заможни елементи, а често и водени от тях, то в Априлското въстание не е така.
Заможните тогава класи, чието материално положение произтичаше от съвременната уредба бяха заинтересувани в запазване на установения порядък и искаха да приспят българския народ под „сянката на църковните свободи”.
Затова те чакаха „полуавтономия” подарена от султана или придобита в резултат на дипломатическа намеса и проповядваха степенност и смирение.
Противната страна пък състояща се от обезземлени селяни и занаятчии, разорени от нахлулата капиталистическа конкуренция отвън, при спиращия икономическото развитие феодален режим вътре в страната - имаха съвсем друго становище.
Тя не можеше да очаква „благодеяния” от своите поробители, затова нейният път бе път на борбата за премахване на турското иго и политическо освобождение.
Между тези две главни обществени сили на българския народ има и междинни елементи, състоящи се от разни бакали, дюкянджии, дребни търговци и пр.
Докато вторитe вземаха масово участие в подготовката и провеждането на въстанието и залагаха живота си за него, първите бяха против всяка вътрешна борба и най-верни агенти на турците, а последните образуваха течението на така нареченитe „умерени”, конто в най-решителните моменти със своята колебливост саботираха борбата.
Такова е разположението на обществените сили около Априлското въстание.
В следващия брой ще продължим за здравите демократични принципи легнали в организацията на нашето национал-революционно движение, за поуките от Априлското въстание и отношението към него на различни обществени среди днес.
——————————
в. „Родопска мисъл”, г. 6, бр. 14-15, 5 май 1938 г.
