Стефан Бобчев

Месец априлий т. г. е изпълнен за нашенско с едно всенародно празенство.

Празнува Панагюрище, празнува Копривщица, празнува Перущица, празнува Брацигово, Клисура и толкоз други места в България, които тъкмо преди 25 години преживяха два велики подвизи: въстанието и клането.

Спомня си, впрочемъ, цяла целокупна България, великите събития: въстанието и клането, защото ако въстанието, прогласено на 20 април в Копривщица 1876 г., подхванато юнашки в Панагюрище, поддържано в Клисура, Брацигово, Перущица и пр. прослави отечеството ни с характери, силни и яки, то му донесе и позора на няколко предателства; - когато клането на Перущица и Батак представлява само една картина - величествена: самопожертвованието на българина.

Само в клането се прояви исполинският ръст на Кочо Честименски и на неговата староримска невяста, която на въпроса му „Искаш ли да мреш?

„Бледна, луда, няма и без да завайка
сложи си детето с трептящи ръце
и кат го целуна в бялото челце
застана и рече: То да е отзади.
Удряй!”

И кога ножът си изважда кървав из гърдите й, той сваля първо главицата на детенцето си и намерил мощ още за един удар: за себе.

И след тоя хероизъм се почеват редиците от подвизи, мъченичества, на които башибозукът предаде България.

И в тези мъченичества, които ни напомниха старата, първохристиянска епоха, които ни възкресиха ликовете на първомъчениците за вяра, чиито стенания достигнаха и трогнаха до дън душите дори в Англия, въстанието се почена с пламък и се удави в кръв!

То беше една колкото дивна епопея от подвижничества, толкоз и една невероятна редица от страдания и измъчвания, за които беше способен само великият страстотерпец - българският народ. И със своите страдания той изкупи своята свобода…

За нас е толкоз велико въстанието, колкото и клането не само в смисъл на проявление характери.

За нас клането е още и затова важно, че „в гибелта на мъчениците беше тържеството на българската свобода”, защото в тази година, България „обивита в пушек, окъпана в кръв” извика съжаление … у Бога и Всевишният проводи един спасител в лицето на Великият Руски Цар Александър II.

И ако има нещо във всичките празненства, което ни покъртва из дълбочините на цялото естество, то е идеята, която е хрумнала така честито, така сполучено, така навременно, щото тъкмо при отпразнуването на 25-годишнината от Априлското въстание да се постави и основата на паметник за Царя Освободител.

Това добре намислено дело е велико събитие у нас. Младото българско поколение, увличано от навеяни, из съвсем не българска страна, мисли за някакъв си страшен царизъм, забравя че за България царизъмът е бил спасението.

Без да ни се отнема правото да се отнасяме критически към някои некрасиви проявления на руския административен строй, в разните му пластове, ние сме длъжни при всеки случай да не забравяме човешкия дълг на една дълбока и вечна признателност, що дължим на Великата си Освободителка.

Ако не беше онова милостиво великодушие на Августейшия Монарх, който приклони ухо към българските ридания, кой щеше да спаси България от гнет, от иго, от гибел?

Не щяха ли да идат напусто всички усилия, които цял век се дадоха от мали и велики работници, килийни и явни дейци, от Паисия и Неофита Бозвелията, дори до Славейкова и Левски?

Не щяха ли тези „скромни” великани на българския народ да останат със своите велики планове, за които разнесоха всички сили на живота си и ни завещаха толкова блянове?

Нова България, млада България е длъжна, волно и неволно, да се вслушва в народния зов и да погледва към недавното минало.

Там е една чудна картина… достойна за апотеозата на цялото поколение.

Там е коленичила една България, която бере душа, една България, из която изтича като ручей кръвта… и още малко, и тя ще умира…

И на тази умираща България, пред нейния бледен, полухладен, полужизнен труп застава Великият Цар Освободител Александър II.

„Ти ще живееш и ще живееш като свободна!” се пронася тръбният глас на Руския Спасител, проводен и ръководен от Небето!…

Така като е, ние се присъединяваме мислено не само към празнующите великия исторически юбилеен ден - 20-й априлий.

Ние коленичим пред великата памет на незабвенния за България Цар-Освободител и ръкоплещим с ентусиазм на поставянето основата за неговия паметник.

23 априлий

——————————

сп. „Българска сбирка”, брой № 5, 01.05.1901 г. Подписано: С. С. Б.