Денчо Владимиров

Слушах в кварталния парк как един от седналите на пейка побелели мъже се хвалеше пред останалите, че жена му, лекарка джипи в Асеновградско имала записани при нея 2000 пациенти и връзвала над 20 000 лева заплата всеки месец.

Отделно получавала пари от такси за прегледи и издаване на направления, а и много „БОНУСИ” от пациенти.

- Сладка работа е днес да си джипи, ви казвам! От тия 2000 записали се при нея, я обслужи с направления и 50 на година, но за всички записани в компютъра й, тя си получава паричките от държавата. Отделно държавата й плаща за наем на кабинета, за ток, за вода, за медицинска сестра, за чистачка, че някъде май и за охрана…

- А може да започне да им се плаща и за заплата на любовник! - изсмя се някой на пейката

А друг добави:

- Ех, доктор да си сега, докторите сега са едни от новите ни богаташи! И какво правят много от джипитата, - не те лекуват, а само ти издават направления за специалист! Ех, да бях станал и аз общопрактикуващ доктор, живот царски да си живея като джипи, а не да си броя стотинките сега като бивш главен инженер орденоносец и да дебна къде и кога ще има някъде промоции на сирене и кашкавал по веригите…

Слушах коментара на пейката в парка и си спомних за един световноизвестен общопрактикуващ лекар, по новому казано джипи, от миналото.

На него държавата не му е плащала по брой на записали се при него пациенти в Таганрог и Москва, но той си е лекувал самоотвержено и без такси бедняците, сам си е плащал за разходите за всичко.

И до края си останал лекар, а не едноличен търговец като днешните му стотици български колеги джипита и прочие…

И ако не е бил великият му писателски талант, кой знае как е щял да свързва двата края само като общопрактикуващ лекар, клел се не в клетва на търговци, а в Клетвата на Хипократ, oня древен общопрактикуващ лекар, който е вече съвсем забравен от дипломирани и хабилитирани днешни български лекари-търговци.

- Бедни ми, Антон Павлович! - неволно се отрони от устата ми. - Какво би казал ти сега по въпроса?

И веднага се сетих какво би казал д-р Чехов Антон Павлович, ако можеше да зърне угнетен на какво здравно хазартно обслужване е поверено днес лечението на българите - не от лекари, а от… еднолични търговци.

Казал е вече писателят, на финала на свой разказ:

- Тъжно, господа!…