Георги Червенски

Божин Тутов - земеделец:

„ … На 23 септември 1923 г. сутринта се събрахме около 30-40 човека - комунисти и земеделци.

Бяхме се въоръжили с ловджийски пушки, но имаше и вили и манарчета. От града беше дошъл един другар - доколкото си спомням беше адвокат.

Той ни нареди да заемем отбранителна позиция в долния край на селото в сливите, където днес е къщата на синът ми Йончо, и ако от Палилула се зададе войска, да стреляме …”

Печо Гусов - земеделец:

„ …23-та година бях войник. По време на въстанието се намирахме на гара Бойчиновци. Там се разболях от много лоша лятна треска и ротният командир нареди да ме откарат в Липен. Може би е очаквал да умра. Натовариха ме в една каруца.

Когато наближихме селото, след „Дедовото дърво”, из кукурузо излезоха трима въоръжени човека - двама липнени и един непознат.

Стой! Горе ръцете! - викат те с насочени към нас пушки. - Къде отивате?

Каруцарят - млад войник - ни гък, ни мък. Сочи мене в каруцата, а аз не мога да стана.

Идват до каруцата и онзи - непознатия, ме пита:

- Кой си ти?

- Наше, наше момче е, от Гусовци. - отговарят вместо мене липнените.

- Болен ли си или се правиш на такъв? Да не си разузнавач? - продължава онзи и вика:

- Ние сме въстаници. Властта във Фердинанд и Липен е народна. Ако нещо си решил да хитруваш, ще те разстреляме като шпионин…

Въстанието обаче търпи поражение. Въстаниците липнени се прибират по домовете, скриват оръжието и очакват какво ще стане.

Последният бой на Лопошопската дружина на Георги Дамянов с войската, става на 26 септември в м. Караджиника (Томин мост). Разбити и окървавени, въстаниците бягат в Сърбия.”