Звезделин Цонев

Историко-географски преглед

Из „История на гр. Горна Оряховица и околността му: Лясковец и Арбанаси” (1933)

Старото име на града Горна Оряховица е Ряховица, или Оряховец и води началното си съществуване като поселище отпреди XV столетие.

Според един турски ферман издаден от наследника на султан Сюлейман хан I Великолепни - султан Селим хан II, който царувал от 1668-1674 год. и според сведения, почерпени от ръкописната история „Тюхрей юлмюлюх ве вюл вюзера”, написана от Осман Заде, Таиб Ахмед Ефенди в 1759 год. която се пази в Народната библиотека в София, към началото на XVI столетие, Горна Оряховица е било едно малко селце в Търновската кааза, което носело името - Всяситой Раховиче - Средна Оряховица (за разлика от селото Ряховиче зюр - Долна Оряховица) който, заедно с всички подведомствени махали е броял само християнска рая, около 164 домакинства.

Прочутият немски пътешественик, археолог, етнограф и историк Феликс Каниц, който от 1862-1874 год. пътува из чуждите и наши земи и който е посетил редица български поселища, градове и манастири, в своето тритомно съчинение La Bulgarie Danubiune et le Balkan”, Paris 1882 г. дава една епохална история на българските поселища и население, под владичеството на турците.

Минавайки през Търново, отбил се и в Раховица, той ни дава твърде интересни рисунки и оригинални описания за него. Това поселище му направило впечатление с него и ореховчани - будно българско население, което било преселено от Балкана и се занимавало с местни занаяти, джамбазлък и търговия.

За неговата старинна история и за начало на неговото най-старо произхождение, име и битие, ни напомнят оскъдните следи от старинна крепост - Раховец, (за която ни говори Philippi Callimachi Ceminianesisi „Istorla de regevladiclau seu clad Varnensi, anno 1915) и чийто зидове се намират в стръмните северни склонове на Арбанашката планина, на северозапад от местносттa, наречена „Чурковец”.

Крепостите на Раховец са били горе в стръмните пазви на върховете Змеица, Липако и Крайно бърдо, а долу - в полите на планината, в равнината, е било разположено поселището.

Предполага се, че същото има началото си още от най древно минало и е било лятна резиденция на знатните римски граждени и сановници от големия римски град Nicopolis ad istrum - Никопол на Росица, с. Никюп, построен от римския император Траяна.

Раховица, като крепост в околностите на която е била старата столица В. Търново, във времето на Второто българско царство (1186- 1393 год.) е служила като укрепен пункт, с наблюдателни кули и гарнизон, с военна стража на някои от българските боляри. В развалините на Раховец са намерени монети от царуването на последния български цар Иван Александър.

Първите следи от старото селище на Opяxoвица, се намират под северните склонове на Арабанашката планина, под въпросната старинна крепост Раховец, покрай десните брегове на реката Янтра в сегашните лозя на село Темниско.

Цялата хълмиста околност и равнината около селището, са били пълни с богати лозя, градини, овощни дръвчета и вековни гори. Още личат следите на зидовете, водопроводите и чешмите на старинната крепост Раховец.

Имало е подземен път, който е извеждал в Търново и древен римски път, който е бил с направление Niсоpocis ad Jstrum за Търново през Раховец. Тоя път е минавал през селището на Раховец, изкачвал се е по стръмните склонове на Арабаконашката планина, на запад от „Чурковец” и „Чуката” и през „Каменец”, е слизал към Арбанаси за Търново.

Старинният Pаховец, заедно със своята естествена крепост, не е бил незабелязан от полско-маджарския княз Владислав III, който минавал с войските си по древния път от Nikopolis ad Jstrum за Варна в 1444 година.

Историята отбелязва, че тук е станало кръвопролитно сражение между християнските войски на Владислав и турците, след победата - Раховец разсипан и запален.

Избягалите жители от стария Раховец се изпокрили и подирили убежище в горите, от другата страна на планината, по високите места, под които е населен днес града, около върха Чуката, където се скривали от погледите на дивите разбойнически пълчища, кърджалии и еничари от епохата на кърджалийските налитания в царуването на султан Селим III (1789-1807).

За да заседне именно тук част от населението на стария Раховец способствувало и обстоятелството, че от върха „Чуката” извирала малка буйна рекичка, известна под името „Въртопът”, която протичала през селището.

Новото географско местоположение на селището, обиколено с хълмове, не позволило да се развие земеделието, скотовъдството и др., но то способствало да се развият занаятите и търговията.

В края на XVIII век тук намираме силно развити еснафски сдружения и различни занаяти: абаджийство, кожухарство, казанджийство, железарство, памукчийство, коларство, сарачество, мутафчийство, сапунджийство и др.

Оряховица добива име като оживен център за големи стокови обмени и като силно централизиран седмичен пазар на едър добитък.

Той става едно от най-будните оживени и големи търговски гнезда в Северна България - от грамадно значение и място, където Балкана обменя редовно своите продукти с производството от селата в равнините и с произведенията на цъфтящото занаятчийство в града.

Той бърже се развива и издига, добива особено значение в търговско отношение, за което е допринесло най-много местното население, което е имало високи качества на добри и и честни търговци, от които цели редове са се запазили до днес.