Иван Енчев

Иван Енчев, Ивайло Балабанов, Ели Видева, Марин Делчев, Иван Митев
Хасково: „Южна пролет”, 26.03.1986 г.

Фотографията е направена в някогашната просторна и уютна зала на Клуба на дейците на културата в Хасково. С нейното неподражаемо очарование по време на Националните празници на първата книга „Южна пролет” тя се извисяваше в лирическите небеса над кино „Клокотница”.

А неговият огромен зрителски салон се изпълваше до краен предел от съпричастна към литературата публика. (Днес - и на киното светла му памет сред паяжините финикийски!)

По онова време поетът Ивайло Балабанов вече беше издал своите стихосбирки „Да се загледаш в звезда” (1979) и „Окова за щурец” (1984), където е включена драматичната поема „Съпротива”.

Ще припомня само нейната свежа жизнеутвърждаваща поанта:

Животът е безкрайна съпротива
и вечният му смисъл е в това.
Реката тръгне ли - сред път не спира,
дори да я посрещат канари.
Посял ли си - по жътва не умирай!
Градил ли си - на покрива умри!
Небе ми трябва! Искам да опитам
посетия от мен човешки плод.
Това е мойта българска молитва.
Останалото вече е живот.

Аз се радвах на стихосбирката си „Хубав ден се случи” (1977) и на документалната повест „Хоро сред пламъци” (1984). Довършвах ръкописа на историческата повест „Кървав пелин” (1988).

Освен това доизкусурявах поемата „Жажда”, съветвайки се с отзивчивия Ивайло. Той ми помогна да доизгладя някои епизоди, които намираше за „грапави”.

С него имахме много сърдечно общуване, понеже сме от едно поколение. Аз никога не ползвах обръщението Ивайло, защото кръщелното му име е Иван. Наричахме се един друг Адаш.

Младата Ели Видева обикаляше по „стръмните” стълбища на различни редакции с поетичните си творби, които след време издаде със заглавие „Огън под дъжда” (1992).

Марин Делчев пишеше литературно-критически статии и журналистически кореспонденции за местните издания.

Иван Митев публикуваше тук-там кратки разкази, които по-късно издаде в сборника „Герб” (1990).

В годините около далечната 1986 в Хасковския литературен пейзаж изпъкваше творческото присъствие на доайена Антон Михайлов - известен с разкази, повести и романи („Гореща година”, „Ден за празнуване”, „Селяни орат града” и др.) Председател на първото дружество на СБП в Хасково от 1977 до 1982 г.

Край него се нареждаха с достойнство: Иван Николов - редактор, поет и преводач на руска класическа поезия; не по-малко популярният поет Петър Василев - автор на дълги поеми и доста стихосбирки;

детският писател и художник Иван Жеглов - публикувал поредица произведения за Васил Левски; поетът Янко Димов - с тъга по „черното пиано с белите клавиши” и „бялото момиче с черните очи”, преди да замине за Стара Загора и София;

лирикът Симеон Стоянов - автор на текста на хитовата балада „Среща” („Край реката редят се тополите”); поетът и преводач Генчо Христозов - с куфари, стегнати за Унгария; мъдрият литературен критик Вълчо Михайлов - авторитетен критерий за най-младите творци;

младият Червенко Крумов - лауреат на „Южна пролет” с първата си стихосбирка „Врата в небето” (1983)…

Всички ние, заедно с неколцина други творци от града и региона, се ползвахме от благотворната задружна писателска атмосфера, щедро подпомагана от общинската управа. Обединяваха ни литературният алманах „Юг”, Домът на литературата, масовите национални празници „Южна пролет”, гостоприемният КДК, народни читалища, библиотеки, вестници…

Боже мили! Цялото онова пъстро достолепие на писателския чар отдавна е погинало. Сега (2025 година сл. Хр.) някогашната „духовна картина” в Хасково е отчайващо прегазена от вероломството на двукопитната демокрация.

Както е речено с омерзение още в далечни векове: „О, времена! О, нрави!”