По случай „седмицата на гората”

Делчо Василев

Едва ли има друг народ, за когото гората да има толкова голямо значение, както за българския народ!

Гората за нас е не само източник на най-благодатни дарове, които подобряват и обогатяват нашия материален бит, но тя е и закрилница-укрепителка на нашия народностно революционен дух. А това е много по-важно.

Ние всички знаем, че гората е била и си остава неизбежна и най-дейна сътрудничка на нашия народ в епичните му борби за освобождение. И затова българският народ благоговее пред величавия образ на гората.

Той я идеализира, той я боготвори. За него тя е майка и сестра, другарка и приятелка. За него балканът е „побащим стар”, а гората - „майка-закрилница”. Нещо повече, в съзнанието на народа балканът е „стар хайдутин”, непокорна, волна душа!

И не напразно гениалният Хр. Ботьов, закърмен с омайния бунтовнически чар на народните песни и предания, изобразява в „Хаджи Димитър” балканът като жива, безсмъртна душа, като някакъв бунтовен великан, който… пее хайдушка песен!…

И не само това е у Хр. Ботьова. Почти всички наши поети и писатели, в миналото и днес, идеализират и възпяват най-възторжено българската гора, - родният хайдушки балкан.

Същото нещо имаме и в народните песни и предания. Във всички тях образът на гората и на балканът е предаден с най-живи, реалистични краски, с най-чист възторг, с най-светли вдъхновения.

Този образ е въплъщение на юначност и геройство, на благородство и доблест, на великодушно съучастие в радости, на безгранично състрадание в скърби и неволи.

И тоя апотеоз на българската гора достига до най-високата си точка, когато гората тъгува и плаче за своите верни синове и другари…

Да. Като велика симфония на безпределната обич звучи величавата народна песен:

Заплакала е гората,
гората и планината.
и на гората листето
заради Индже войвода…

Така, идеята за гората и нейният величествен образ изпълват с най-дълбоко съдържание битието на българския народ и стимулират благодатно неговият героичен устрем към светло, красиво и свободно бъдеще.

————————-

в. „Родопски възход”, бр. 97, 6.04.1944 г.