Корнелиу Молдовану

превод: Луиджи Салвини

В ДУШАТА МИ…

В душата ми чист пламък гори;
него вятърът на времето не може да достигне.
Самата буря на скръбта, разтурила някога
къщата на моите спомени, не е успяла да я угаси.

Кога в ума ми залязва мисълта и смрачава се вече,
в моята душа още бди светлината скъпа;
тъй в църква, когато кандилата горят
приема Бог словата на молящите се хора…

НOMO

Мечта - която премина завинаги да спи,
тайна - която себе си иска да открива
мисъл - която е успяла себе да затвори
в Нищото (негови другари са времето и пространството).

Това е човекът… сянка е той; цена на победата
в борбата между тъмнина и светлина;
роб във вериги, който не си знае вината,
за която Мигът го предава на небитието.

Но ако нищо са миналите векове,
нищо за вековете, които идат,
защо, защо ние отбелязваме
този миг между двете вечности?

——————————

сп. „Българска мисъл”, брой № 4-5, 1934 г.