Лучиан Блага

превод: Луиджи Салвини

Приятелю, ти, който растеш в безмилостния
град и имаш прозорци украсени с цветя,
искам да ти подам моята ръка.

Приятелю, ти, който нийде не си виждал
полята и слънцето да играят под цъфнали крушови дървета,
ела - да ти покажа угарите вековни.

Из долините, на където и да погледнеш
- с клюнове забити в тучните ниви -
плугове има, плугове, безбройни плугове
- големи черни птици,
които от небето са се спуснали в земята.

Да не ги изплашиш,
трябва да се приближиш до тях с песен.
Ела.
Полека.

——————————

сп. „Българска мисъл”, брой № 4-5, 1934 г.