Виолета Станиславова

На 180 км от София и на 15 км от Разлог се намират село Добърско и средновековният християнски храм „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” известен още като „вкопаната църква”.

Според древно сказание светците Теодор Тирон и Теодор Стратилат били византийски воини, покровители на християнската войска. Храмът се намира на пътя между Атон и Рилският манастир.

Село Добърско идва от древни времена. То е едно от първите села, основани от славянски заселници по този край.

Преди славяните и прабългарите да завладеят днешните земи, Балканският полуостров влизал в пределите на Източната Римска империя известна с името Византия.

Високата планина, която огражда Разлога от югозапад, славяните нарекли с името на главния си бог Перун - „Перин”. Между тях и завареното население, предимно траки, съществували отношения на разбирателство.

От ктиторския надпис върху стената на църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” разбираме, че ктиторът Хасия Богданов, след като посетил Йерусалим и други свети места, се върнал в селото и построил храма през 1613-1614 година.

Донесъл със себе си свещена пръст от Божи гроб за хората, които не могли да стигнат дотам, а искат да получат Божигробска благословия, духовно пречистване и благодат.

Издигнали я върху основите на древна обител, вкопана наполовина в земята, без камбанария и купол, с малки прозорчета-мазгали, както турците са изисквали.

Според действащите тогава закони на поробителя християнска църква не може да бъде по-голяма и по-висока от турски храм.

Трябвало да бъде построена така, че ако турчин мине покрай нея да не я забележи. Затова отвън тя приличала на малка обикновена каменна жилищна постройка.

Във вътрешността на църквата, вградена на пода, се намира плоча с двуглав орел. С краката си той държи скиптър и жезъл - символи на църковната власт.

Върху нея е разчетен надпис „1122 година”. Това е доказателство, че на мястото на днешния храм още през 12 век се е издигала по-стара църква и при строежа през 1614 г. майсторите са я намерили и я вградили в новата като знак на уважение и приемственост.

Доказано е, че плочата е обградена със силно енергийно поле. Измерено е с уред. Мнозина смятат, че тя има способността да помага на болните, които идват тук да търсят изцеление. Вярват също, че и иконите имат лечебна сила.

„Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” - най-старата и най-прочутата и запазена изцяло църква, е единствена по рода си със своите стенописи - дело на неизвестни майстори.

Неизвестни, тъй като по онова време разбирането е било, че иконописецът трябва да остане анонимен, защото не той, а Бог движи ръката му. Това е и причината да не знаем имената им.

За стенописването на „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” също не се знае кои са зографите, но се знае че са от Банската школа. Разпознати са по стила на изографисване.

Изумително е, че върху изключително малкото пространство във вътрешността - 160 кв. м - броят на библейските и местни образи надхвърля 460. По централния и двата допълнителни корпуса няма празно място.

Всичко е запълнено с оригинални и уникални стенописи, които не могат да се видят никъде на друго място по света: Исус в нещо като ракета, Богородица в капсула от червена светлина, цялото житие на Исус от рождението до Второто пришествие, египетски светец в „скафандър”, изображения на светици, каквито изключително рядко се срещат в християнските храмове.

Има хипотеза, че художникът е бил жена, но не е доказана. Който и да е авторът (или авторите), той не е бил случаен човек щом е имал смелостта да изобрази Исус Христос като „астронавт” седнал в нещо, което поразително прилича на познатия ни днес космически кораб.

Божият син се въздига над земята, а под краката му се виждат очертанията на атмосферата и стратосферата. Или в друг стенопис, където е изрисуван в наподобяваща космическа капсула, с която слиза в подземното царство и възкресява мъртвите, стъпил върху дявола.

За първи път тук може да се види изографисан като светец Константин-Кирил Философ. Свети Георги и свети Димитър само в тази църква и в Атон, са представени в цял ръст, а не на кон, както често се рисуват светците-воини.

Църквата е едно от малкото места, където може да се срещне сцената „Сретение Господне”, както и образът на Исус Христос с вързана на плитка коса.

Има и иконостас, който е отделен от олтара със зид, на който са изобразени дванайсетте апостола в цял ръст - рядко срещано явление по нашите земи.

Върху стените на църквата за първи път светите братя Кирил и Методий са нарисувани като светци. Почуда предизвиква и изографисването на Витлеемската звезда.

Уникален е и броят на образите на светици, който надхвърля 30. Почти всички надписи по фреските са на български език, а не на гръцки, както е било прието по онова време.

На български език е водено и богослужението.

Запазването на стенописите е най-голямото чудо на църквата, която била действаща повече от три века. С изключение по времето на социализма, когато е била затворена. Според някои от местните жители, по това време е открадната златната утвар, според други е имало злато, което също е откраднато, според трети - е имало позлатено евангелие и полилей, които мистериозно са изчезнали без никой да разбере как.

Но мистериите и чудесата не спират дотук.

През 1014 г., византийският император Василий II потеглил с огромна войска на поход срещу българите и навлязъл в долината на река Струмица. Но в клисурата на крепостта Ключ бил спрян от българите предвождани от цар Самуил (958-1014 г.).

На 29 юли 1014 г. българската войска е нападната в гръб от византийците и въпреки упорита й съпротива била принудена да потърси спасение чрез бягство.

Василий II с армията си се спуснал да преследва воините, бягащи към крепостта. Опитът на цар Самуил да им помогне, се оказал неуспешен. 15-хилядната българска войска попаднала във византийски плен.

За отмъщение императорът заповядал да се извърши нечувана в цялата човешка история жестокост спрямо пленниците. Били ослепени очите на всички по особено жесток начин - с нажежени остриета на ножове и мечове, според свидетеля Теофилакт, като на всеки 100 души бил оставен по един едноок за водач.

Те били изпратени при българския цар. Когато видял това трагично шествие Самуил получил сърдечен удар и починал.

Скоро след тези събития България пада под византийско робство, а императорът Василий II придобил прозвището „Българоубиец” за вечни времена. Това са историческите факти, но оттук тръгват легендите.

Една от тях гласи, че на път за Рилския манастир, през Добърско преминали част от ослепените Самуилови войници. Те разбрали че в селото се намира лечебен извор.

За да облекчат болките промивали слепите си очи с чудодейната вода на извора, който и днес блика на метри от черквата. Друга легенда разказва, че много от тях проглеждали.

В трета се споменава, че тук ги сварила зимата, затова останали и били радушно приети от жителите му. Много от войниците решили да се заселят на това място. За да се грижат за прехраната си те създали Добърската певческа школа за слепи.

Обикаляли цялата страна и били прочути с дългите си песнопения. Една тяхна песен съдържала 40 куплета. Школата просъществувала до началото на 20 век.

Според друго предание с водата на изворчето е лекувал очите си и свети Климент Охридски (840-916).

След 12 години събиране на информация краеведът Георги Бельов, роден в Добърско, пише в книгата си „Разкрити ли са всички тайни на село Добърско” за една легенда, че през 902-903 г. в селището се появил монах, силно вярващ в Христовото учение, обаче неграмотен.

Жителите го приютили, настанили го при тях - и с необикновената си памет, трудолюбие и желание да се научи на четмо и писмо, той не само се ограмотил, но и продължил да се самоусъвършенства духовно.

Казвал се Иван, който по-късно остава завинаги в историята на България с името Рилски (Св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец, (876-946).

Бельов предполага, че свети Иван Рилски създава школа именно сред жителите на Добърско. Монахът-аскет - след повече от 20 години служене на Бога, получава просветление точно тук и оттук силата го превръща в светец, небесен покровител на българите и българската държава.

Странни са пътищата на легендите.

Църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”, построена от камък и хоросан, удивява не само с размерите си, но и с още нещо: без значение какви са атмосферните условия навън, целогодишно вътре температурата е почти една и съща.

Тази постоянна температура, заедно с липсата на прозорци и дим от свещи, са запазили стенописите почти непокътнати, въпреки че през XIX век храмът е превърнат в баня.

Когато през 1973 и 1976 г. екипи от реставратори влизат в него се оказва, че реставрация не е необходима. Единствената им работа е била да свалят опушения слой - патината на вековете.

Решили, че оригиналният вид на стенописите е най-голямото им достойнство и именно това прави църквата уникална, въпреки че на места мазилката е била олющена.

Във вътрешността на обителта е поставена камбана. Подарена е от монасите от манастира Ватопед в Атон през 1888 година. На нея все още се разчита надписа: „Подаряваме камбаната на община Недобърско в знак на добрите ни отношения”. Недобърско е старото име на Добърско.

Много легенди за този уникален храм вървят ръка за ръка. Една от тях гласи, че някога на същото място се е венчал българският цар Иван Шишман.

Доказано е, че селото се появява за първи път пред света през 1378 година, когато е издадена Рилската грамота на цар Иван Шишман.

В днешно време стенописите в малката и невзрачна на вид църква й донасят световна слава. Много туристи от цял свят, включително и летци, и космонавти, посещават църквата и всички са изумени от „космическите елементи” на фреските.

През 70-те години на 20 век известният швейцарски уфолог и писател Ерих фон Деникен им обръща специално внимание във филма си „Спомени от бъдещето”. Тогава за пръв път светът научава за изографисания Христос в подобие на космически кораб, обграден с пламъци на фона на ясно очертаващо се космическо пространство.

Православните отци обаче твърдят, че става дума за бадемовиден сияен ореол, овална форма, която е част от християнското изкуство, наречена мандорла. В нея се поставят предимно образите на Христос и Богородица.

Отличава се от ореола по това, че обхваща цялото тяло, а не само главата. Чрез мандорлата се подчертава светостта на религиозния образ.

Символика, изобразяваща вечната слава и сила Божия.

Средновековният християнски храм „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” е обявен за национален паметник на културата.

Записан е в списъка на културните паметници на ЮНЕСКО и разнася славата на България по света.