ЛАЗАРКА
Великденски детски стихотворения
ЛАЗАРКА
Нали съм момиче, днес ми е празник -
отивам със каките да лазарувам.
Ето още от тук гласовете им чувам -
те пеят звънливо, те тропкат игриво,
облечени чисто, накичени пъстро
на главите със свежи венци от цветчета,
със кошнички плетени във ръцете.
А кошниците са за яйца снежнобели,
Яйца, с хубави песни и танци спечелени,
и за Великден наречени. Яйца, които
ще бъдат сварени, шарено боядисани,
с тънко перо красиво изписани, покрити
с позлата или лакирани, осветени в църква,
а после сервирани. След това ще се чукат
с тях големите и децата, а накрая, щом бъдат
строшени, ще бъдат обелени и излапани.
И аз стискам дръжката на кошничка малка,
на дъното с три яйчица. Дано да успея
здрави да ги опазя, докато се прибера у дома.
ВРЪБНИЦА
Така се събуди върбичката -
недоспала и рошава. И сега
сънена се оглежда в реката.
Защо ли изглежда раздърпана
и измачкана? Спомни си - вчера
й бе празник, но вместо да я
поздравят и да й се порадват,
разни хора цял ден идваха
и грубо клончетата й късаха!
Какво искаха, та така жестоко
косата й теглиха и оскубаха?
Късно заспа снощи (насълзена,
хълцаща и тежко въздишаща),
но сега слънцето вече дойде
и със златен гребен от лъчи
нежно я среши, а топлият вятър
я сплете на тънички плитки
и изкусно ги върза с пъстри
корделки от весели пеперуди.
И ето - тая проскубана,
тъжна върбичка неусетно
се превърна в усмихваща се.
ЦВЕТНИЦА
Мама, бабите и прабабите ми
са големи цветарки - сеят, садят,
наторяват, поливат по цяла година.
Цветя имаме в градината, в стаите,
на балконите, дори и в баните.
А благодарение на дядовците,
чичовците, вуйчовците и тати -
цветя има за всеки празник
и във високите, и в ниските, даже
и в средните по големина вази.
Аз нямам имен ден на Цветница,
защото не ми е цветно името, но
пък съм кръстена на пеперуда.
А какво е пеперудата, ако не
оживяло нежно и шарено цвете?
Не пия нектар, но пък нослето ми
е цяло в цветен прашец, докато
се разхождам с мама из парка,
помирисвам аромата на всяко
срещнато цветче и кихам сладко.
Облечена в най-пъстрата рокличка
и с корона (върбово-цветен венец)
се връщам днес от църква, заедно
с мама и леля. Те ме държат здраво
за ръце, за да не взема да отлетя и
да се загубя. Но дори и това да стане,
лесно ще намеря нашия апартамент -
по сандъчетата с петунии и по орловите
нокти*, разпълзели се нагоре и надолу
към скучните сиви тераси на съседите.
———-
*Вид ароматен пълзящ храст
ВЕЛИКДЕН
Тази сутрин на закуска ми се скараха, защото
моите немирни пръсти се набъркаха в тестото…
То преливаше отвсякъде - меко, нежно и набухнато…
Ако още го почакаха, щеше да напълни кухнята!
Гледах - баба ми не смогва… Исках само да помогна…
Мама шареше яйца и редеше ги в подноси.
Смятах да я отменя и готовите да нося.
Малко май се заиграх, нещо си изцапах пръстите
(после тайно ги избърсах във покривката за гости)…
Колко крехки са черупките?! Много лесни са за чупене…
А във хола - на прозореца (между малките саксии
с нацъфтели теменужки) златен Зайо се е свил.
Ако му обеля златцето, сигурна съм - ще открия,
че е цял от шоколад… Но от мене ли го крият?
Ще си гризна от ушите. Не рискувам аз да питам…
Ето, всички издокарани се отправиха нанякъде…
Аз ги гледах от терасата и почти се бях разплакала.
Ала баба ме повика - да си лягам във леглото.
Ще ми прочете от книга, казваща се “Детска Библия”.
Не, че нещо аз разбрах… Ала бързичко заспах.
Баба вади козунаците! Ароматът ме обгръща
(на стафиди и канела) и изпълва сладко къщата…
Аз все още примижала от леглото се надигнах
и по нощница изтичах да си чупна от сладкиша.
Ала баба ме завари! А така се и опарих…
Пременена и нацупена (даже още леко хълцаща),
ме поведоха към храма, дето свети там - на хълма.
Но защо ли в тъмнината тази вечер там отиваме?
Време ми е за заспиване (спах обаче следобяд)…
Ококорена широко, гледам в същата посока бърза целият ни град!
Баба каза, че съм малка, ала свещ ще ми запали.
Аз ще бъда много кротка, много, много ще внимавам…
А докато се прибираме, важно ще ви поздравявам
със: “Христос възкръсна днеска!”. Ще отвръщате: “Воистина!”
А пък аз ще се усмихвам с шоколадова усмивка!
ВЕЛИКДЕНСКА ПРИКАЗКА
Едно сварено яйчице,
с боядисано телце,
и със пукнато челце,
както и едно пораздърпано,
ала напето юначе-козуначе,
с мармеладено мустаче,
със стафидени очички
и със захарни лунички,
край чашата с мляко,
в чинийки синьо-бели
подредени днес са
за закуска на Ванеса.
И послушното дете
трябва да ги изяде,
защото после наградите
въобще не са за злоядите.
Баба ги сервира рано,
и отиде да събуди
тая хитра поспалана,
поспалана-глезорана…
Но й звънна телефонът,
с нещо друго се захвана
и закуската остана
безнадзорна, неприбрана.
Писа подуши чинийките,
посегна към вкусотийките,
но козуначето-юначето
вилица грабна безстрашно
и нападна крадлата гладна,
а яйчицето се изтъркаля
по покривката и се скри
зад голямата ваза с калии,
докато смелото козуначе
настъпваше срещу врага.
Но в устрема си сладкишът
през ръба на масата полетя,
върху носа на кучето тупна,
(кучето търпеливо отдолу
чакаше нещо случайно
да падне, за да го хапне).
И тогава онова яйчице, дето
одеве щеше да му се пръсне
от страх свареното сърчице,
се затъркаля по масата,
скочи и чукна Шарко
по ухото (лявото), а после
отхвръкна, приземи се
на плочките черно-бели
и здравата си удари челото.
Кучето побягна слисано,
а след него припна и Писа.
А двете юначета смели
се закатериха по ресните
на покривката, след това
се проснаха в чинийките,
наместиха се и притихнаха.
Едно врабченце ококорено,
дето беше гледало битката
през прозореца, разказа всичко
на гълъбите от гълъбарника,
които веднага го изгукаха
на всичките си другарчета.
И те разнесоха новината
навсякъде из общината.
