СЕЛСКА ПЕСЕН
СЕЛСКА ПЕСЕН
С бели менци за вода
тръгна весела Милкана,
щом вечерница звезда
се показа на балкана.
Де я срещна млад гайдар
бели менци да напие,
кръшно хоро да извие,
да сбере и млад и стар.
Свири младият гайдар,
мир не дава на момите,
бутнал настрана котлите -
в погледа му буен жар.
Месечко изгрял, - към тях
мята поглед дяволито,
чува кръшния им смях
и ги осветява тихо.
Спират. Дигат бели менци,
а водата все напита.
Ех ти, младост, луда младост,
нямаш никога насита.
КРАЙ СТРУМА
Напяват тихите води
на Струма тиха песен.
Привечер е. Горят звезди.
В гората - златна есен.
Напяват бързите води
на Струма. Край бивака
сам часовоят бди
и бодърствува в мрака.
И скоро като златен сърп
ще се извий луната
в небосвода. Спомен скъп
ще озари душата.
Привечер е. Горят звезди.
В гората - златна есен.
Напяват тихите води
на Струма тиха песен.
——————————
сп. „Български воин”, г. 8, кн. 5, октомври 1930 г.
