Александър Пушкин

превод: Димитър Подвързачов

Дафнис прекрасни тича след Дорида
и вика й: Постой, любов, постой!
Кажи „Обичам те” - и на покой
ще те оставя, кълна се в Киприда.
„Мълчи, мълчи!” - й разумът шепти.
А злий Ерот: „Кажи - мен мил си ти!”
„Обичам те!” - каза овчарка млада,
и пламнаха сърцата в буйна страст.
Дафнис падна в краката й завчас,
и впери в него поглед тя с услада…
„О, бягай!” - разумът нададе вой,
а дяволът Ерот: „Не - тука стой!”
И тя остана; във ръка гореща
той стисна нейната, щастлива, с плам:
„Ах, погледни, о, миличка, ти там -
два гълъба целуват се насреща!”
„О, бягай !… - вика разумът - „от грях!”
А пък Ерот: „Учи се ти от тях!”
И в миг усмивка за целувки жадна
от али устни трепет заличи;
премрежиха се пламенни очи
и тя в прегръдките му страстни падна…
„Честито щастье!” - Ерот пошепна.
А разумът?… Отдавна той млъкна.

——————————

сп. „Българска сбирка”, брой № 19-20, 12.1899 г.