НЕ ПРЕСМЯТАЙ…
***
Не пресмятай
колко струва душата ми.
Заслужава ли си
да я вземеш в ръце,
върху бюрото си -
като предмет изящен -
да я сложиш…
Та, когато ти стане чоглаво
да й се полюбуваш…
Не можеш толкова унизително
да я хванеш за гърлото
и съчувствено-любопитно
да оглеждаш
окъсаната й дрешка…
Лицето под нея
е истинско…
***
Защо си тръгват думите, когато
спасение подиря в тях?
Заровила съм там душата си,
като парченце злато,
а на дланта ми пак блести
фалшивото мънисто
на сляпата ми гордост…
***
А татко все си мисли, че е млад
и аз, че още тичам по сухата трева
на едно далечно лято и че още
звезди сънувам и броя слънца…
Но някак си смали се
от товара непосилен на годините,
а бели нишки светнаха и в моята коса.
По сухите треви сега пристъпва дъщеря ми -
звезди сънува и брои слънца…
ОРИСИЯ
Дон Кихот върви
през Ренесанса…
Ето, че и в този век поспря…
А до него крачи Санчо Панса
като сянката върху пръстта.
Тъй ще бъдем -
вечно разделени!
Но и неразделни. До смъртта.
Вятърните мелници над мене.
А под тебе твърдата земя!
***
Озарени от Господа думи,
от душата човешка струят.
И към мене по пътища лунни
много стъпки на хора вървят…
А ръката ми иска да пише
и да бъде по-мъдра от теб.
Да намира пътеки възвишени.
Да им връща смисъл отнет.
РЕКА
Във този прозаичен кръг
от задължения и нрави,
една зелена тишина
понякога ме прекосява.
И се разсипва като звън,
и цялата ме разтопява
в прохладната си резеда.
И, че не съм с криле, забравям…
ПАМЕТ
Какво ще ни остави Паметта?
Дали това, което е изтрила,
ни е било ненужно?
Или в подкорието на Душата
го е съхранила за други времена…
Защото, каквото правим днес,
е бъдещата ни Съдба…
НЕВАЖНО
Всичко това е неважно.
Просто го отмини.
Корените прокажени
Времето ще изличи.
А ще останат в пространството,
в светещите души,
думите звънки и праведни.
Чистият звук ще трепти -
Времето ще оцветява,
ще го превръща в лъчи,
нечистоплътната слава
с блясък ще ослепи.
Всичко това е неважно…
Просто го отмини.
Времето ще ги забрави -
жив ще е този стих!
КАМЪК
Ще се доберем до оня камък.
Ще се доберем ли?
Стъпваме по хлъзгави слова.
Бавно ни опипва с поглед леден
безучастна, тъмна суета…
Ти не гледай настрани. Не гледай!
Само камъкът сред бялата река -
с поглед, като с ласо, се притегляй.
Сред реката камъкът е леден,
но е къс, подобен на земя.
ВЪПРОС
Кубрате,
народът ти е християнски.
Народът ти отново е сред другите,
не е забравен или пренебрегнат…
Народът ти е талантлив и мислещ.
И винаги е преценявал вярно себе си.
А днес защо изгубил е усещането си
за самосъхранение?!
СЦЕНАРИЙ
Някой всеки ден ни съобщава
какъв ще бъде утрешния ни живот -
какви войни и кръв ще ни люлеят,
каква земя на части ще делят…
Като мътилка демагогията се излива.
Спасителите са се втурнали отвред.
И тук ни учат как да преживеем,
но вземат залъка и виното ни. Те…
Продажниците им отвориха вратите.
Сценарият безотказно върви.
Във пресата ни известяват дните,
че утре все пак нещо предстои…
А страх за гърлото е стиснал всички,
предизвестеното е само тежък хал…
Човешкото ни Време се изтича
и във тунела няма светлина…
БЕЗ ОТГОВОР
Задочните ни разговори
няма да се състоят…
И няма да ми отговори никой
на ядовитите въпроси,
които всяка нощ задавам на пространството.
Не съществува отговор
за дивото насилие;
за унизената човещина;
за оня, дето рови в кофата за смет;
за проснатия върху релсите;
за гладните очи на хора и на кучета;
и за пресмятането -
от зори до мрак…
СТУДЕНА
Студена Луна
от небето се взира.
И вятър студен
Пролетта пронизва -
без птици, без цвете,
без въздух вълшебен.
Без Дух, който беше
в тебе и в мене…
Дрипава Пролет…
Самотно се скита
под цъфнали кестени.
За никой не пита…
