Иван Енчев

Отзив за стихосбирката „Писма до Драганово” (2025) от Йордан Атанасов

Йордан Атанасов е доста продуктивен автор. През 2024 година той публикува трето издание на романа „Хамовото семе” (2011, 2017), а тази пролет към своите осемнайсет поетични книги добави нова.

Поредната му стихосбирка е озаглавена „Писма до Драганово” (2025) не случайно. Това заглавие е огледално напомняне за поетичната книга на Владимир Русалиев „Писма от Драганово”, публикувана през 1937 г.

Изданието започва с мото: „Посвещавам на светлата памет на земляците ми - поетите Владимир Русалиев, Асен Разцветников, Камен Зидаров и на всички творци на словото с корен от Селото на поетите!”

Макар че физически Йордан Атанасов е роден в Германия, той възприема за свое родно място селото на родителите си Драганово, Великотърновска област, където е израснал още от малко дете.

С тази книга поетът осъществява патриотичната идея чрез нея да събере на един лирически събор творци на словото и изкуствата от няколко поколения.

С носталгия и горчива ирония родолюбивият автор подсказва образно това още с втората творба в сборника чрез картината на някогашния традиционен селски събор:

…Празник е! Църковен. Сбор. Гори земята,
ала синовете блудни и децата им през август
идват от Германия, от Чехия, Италия,
Щатите, Унгария, дори от остров Бали…
Автогарата, народ - стълпотворение …
(„Илинден”)

Уви! Днес в селото са останали „само болни от носталгия дядовци…”

Съвсем уместно според идеята за конструкция на целия сборник уводното стихотворение „Роден край” е с посвещение на Владимир Русалиев. То изразява живата носталгия на поета за родното място. Лирическият герой жадува да се завърне там макар и съвсем за кратко, колкото за един благодарствен синовен поклон.

И в ранно утро до дървото,
израсло с мен, да се сравня.
Да търся с него кода на живота.

На мама с обич да се поклоня.
(„Роден край”)

Подтикнат от своето патриотично чувство, Йордан Атанасов успява чрез силата на поезията да възстанови с въображение носталгичното завръщане на десетки хора в родното Драганово, „селото на поетите” и на градинарите.

Неотделената първа част на сборника се състои от лирически произведения. Всяко от тези немалко посвещения художествено е свързано с биографията на съответния творец, на когото е отредено.

Някои от тях са групирани. Такова е стихотворението „Да се знае”. То е посветено на професорите Христо Първев (езиковед), Стефан Станев (ботаник) и Иван Бочев (художник).

Във втората част на книгата са включени нови и някои стари стихотворения, косвено или пряко навяващи спомен за село Драганово. Повечето творби звучат като откровено лични изповеди. Тук авторът изрича думи, с които по впечатляващ начин показва своя талант да изразява и най-съкровените човешки чувства.

Тази скитница-кръв във рода ни!
Откъде се е взела?
От Балкана ли слязла е
или от изток дошла е на стреме?

Българско Хамово семе е тя.
И безбожният вятър я пръска световно.
(„Скитаща кръв”)

С мъка за далечния роден край е изпълнено сърцето на поета в „Невидима рана”. Така драматични са „Къща от слама”, „Снимка”, „Сянка”, „Завръщане”, „Как се случи”, „На гроба на мама” и др.

Не всичко в сборника е обвеяно от тъжни и носталгични чувства. Има и стихотворения, които изразяват оптимизъм от красотата на живота в родния край, като спомен или мечта.

Кръвта ти
и след тебе ще бушува -
в гърдите на незнаен мъж…
И смугла българка
ще те сънува,
когато слизаш
с пролетния дъжд.
(„Сън”)

В книгата са включени факсимилета на кориците на стари издания на споменати известни поети, шаржове и графики от изявени художници, родени в Драганово.

В края на сборника е поместено Приложение с биографични бележки за 34 личности, родово свързани с Драганово творци на словото и изкуството.

И в стихосбирката „Писма до Драганово”, както в другите си книги, Йордан Атанасов показва своя вроден усет за златните смислови залежи в дълбоките недра на българското слово. Понякога ритмичната конструкция на творбите е разкрепостена спрямо точния калъп на класическото стихосложение, но те звучат убедително.

Стилистиката е уравновесена, без шаблонни епитети, тромави инверсии и други привнесени елементи. Стихотворенията се изграждат по трезвата логика на ясната мисъл и свежата образност. Изказът е естествен и въздействащ. Внушава поливалентни емоционални и морално-етични послания.

По своите художествени качества сборникът „Писма до Драганово” е още един принос в цялостното творчество на Йордан Атанасов. Поетът отново се изявява като родолюбив творец със свеж философски поглед към тревогите на човека в обществото и като автор с изключителна чувствителност към лъчите на пъстрото наше ежедневие.

Йордан Атанасов. „Писма до Драганово”. Художник Татяна Полихронова. Редактор Иван Енчев. Изд. „НЧ „Даскал Петър Иванов”. Стара Загора, 2025