Михаил Лъкатник

КАФЯВА МЕЧКА

Кафявата мечка
седи, сълзи рони.
- Деца, подхвърлете ми
малко бонбони.
Обичам ги много,
че страшно са вкусни.
Ох, дайте на меца
от тях да си хрусне.
В гората намирах
червени малини,
похапвах си дренки
и черни къпини.
И даже
на горски пчели
от медеца
си близваше сладичко
баба ви Меца.
А тука все няма,
и няма, и няма…
Нима ще се храня
с трева и със слама?

БЯЛА МЕЧКА

Бялата мечка
се къпе редовно.
Бялата мечка
се мие грижовно.
Облечена сякаш
е цялата тя
в лекарска
бяла,
пребяла
манта.
Бялата мечка
е много добра.
Тя ще ни бъде
милосердна сестра.

Затуй окачете
на бялата мечка
през рамо
една
медицинска
аптечка!

КРОКОДИЛ

- Крокодил, крокодил,
я кажи къде си бил?
- Аз ли?
Някога край Нил
всяка сутрин чай съм пил.
Идеш ли край Мисисипи
леля леща ще ти сипе.
Чичо ми пък се препича
край реката Амазонка.
Видиш ли го - той обича -
дай му хрупкава бонбонка.
Братовчедка ми в Янгце
най-обича млечице…
- Лъжеш, хитрьо - хитроват.
Лъжеш, зъбльо - зъбзъбат.
Знам, роден си от яйце,
но не си ти птичка.
Хрускаш лакомо месце,
хрускаш до костичка..
Стой си там във тая клетка
зад дебелата решетка!

КЕНГУРУ

Кенгурото е скокливо,
като заек е страхливо,
а пък доста е голямо:
като се протегне само
листи хрупка от дървото.
Казват - много е добро то.
Кенгурицата самичка
носи в своята торбичка
малко кенгурче, юначе.
Да не писка, да не плаче,
там на топличко живее,
майка му си го люлее…
Но като порасне?
Ясно:
вътре ще му бъде тясно.
И тогава няма как,
ще излезе то все пак
ще напусне то торбичката,
да си скача по тревичката.

ТИГЪРЧЕТА

- Ах, вие мили,
котета галени.
Ах, вие мили,
писета шарени.
Защо пък и вас
са ви сложили
в клетка
зад тая желязна
решетка?
- Защото не сме
нито котета галени,
защото не сме
нито писета шарени,
че тигри свирепи
са татко и мама -
по-страшни от тях
и всред джунглата няма.
И няма какво и защо
да се крие -
пораснем ли,
тигри ще станем и ние!

1973