Мстислав Левашов

превод: Михаил Лъкатник

ШЕСТ КОТЕТА

Отглежда маца шест дечица
и всяко има си паница.
Но кара им се маца, клетата,
че с мляко цапат си нослетата.
- Внимавайте - мърмори тя. -
Млекце се пие със уста!
Едното коте, хайде - хоп! -
на лъскавия гардероб
се метна като каробат.
От там - на мекия креват.
А майка му шепти: - Мирувай!
Ще счупиш нещо. Не лудувай!
Поглеждат котетата в двора:
пълзи си бръмбар край стобора.
Минава бързо покрай тях.
Те замяукаха от страх.
- Ах, котета плашливи вие.
Сам бръмбарът от вас се крие…
Изгря луна. Те спят си сити:
шест кръгли муцунки честити,
дванайсет мънички ушлета,
а мама пее за мишлета:
- Мър-мър… Във тих среднощен час
на лов ще идем ние с вас!
- Мър-мър! Когато се наспим,
ще идем мишки да ловим!

ВЪПРОС

Зададе ми Сергей въпрос:
- Животните защо си имат нос?

Пътувам аз насам-натам
и тая истина я знам.

Със дълъг нос е мравояда,
че с него дири си обяда.

С носа си кучето в гората
открива на вълка следата.

С хобота си пренася слона
за ден дърва до десет тона.

Кълвачът има човка здрава,
та гладен той да не остава.

Със сплескан нос прасето рине
в помийни ями и градини.

А носорогът е немирен,
затуй носът му е брониран.

Тюленът плува във водата,
с носа си топката премята.

А папагалът с клюн извит
да лющи семки е честит.

И аз да ви задам въпрос:
- Защо децата имат нос?