НА РАЗЛИЧНИ ЕЗИЦИ

Янчо Михайлов

- Как си дъще, как са децата, какво прави оня хайлазин, мъжа ти?

- Добре сме, майко, поминуваме някак си. Да ти се похваля, имаше в града изложение на книгата и Пенчо продаде десет свои книги.

- Е, голяма работа! Да ти напомня ли колко пакета негови книги залежават в мазата ми, от тях няма място къде да туря бурканите със зимнина, от които, между впрочем, и твоят Пенчо си похапва.

- Майко, книгите не са като храната да се купуват ежедневно. Пък и Пенчо не е професионален писател. Знаеш, че от другаде си вади хляба и, слава Богу, не сме потънали в дългове.

- Ако бе се оженила за оня богатия грък, дето ти искаше ръката, сега живот можеше да си живееш, царица щеше да бъдеш, а ти, Пенчо, та Пенчо!

- Майко, стига си ми повтаряла от години едно и също. Ти пък, като си омъжила за баща ми, само защото е бил заможен, когото, както сама си казвала, никога не си обичала, да не би да си живяла като царица. Татко постоянно ти натякваше как те е взел гола като пушка. А Пенчо ме обича, цени ме, грижи се за дома и децата, готви, пазари, не ми изневерява, изгледахме си децата, изучихме ги, какво да искам повече? Е, не ходим като теб почти всяка година на екскурзии в чужбина, но важното е, че се чувстваме добре заедно, подкрепяме се един другиго.

- Е, да, ама… Твоите деца все пак са добри, работят, докарват си парички, ама дъщерята на сестра ти - сякаш на твой Пенчо се е метнала. Творческа личност била! Изложби щяла да ми прави, картини щяла да продава. Кой ще ги купи нейните цапаници?

- Майко, не говори така. Сияна освен свои изложби, организира с приятеля си и други културни прояви. Регистрирали ли са си фирма и си докарват някой лев.

- За мен тя е безработна. Щом не получава всеки месец заплата.

- Главното е да се чувства удовлетворена от това, което прави. Парите не са най-важното.

- Как да не са най-важното? Имаш ли пари, имаш всичко.

- В Евангелието е казано: „Каква полза, ако придобиеш цял свят, а повредиш на душата си?”*

- Ти не се кахъри за душата ми! Ако нямахме с баща ти пари, щяхте ли днес и двете със сестра ти да имате висше образование?

- За което сме ви благодарни. Но нека да прекратим този разговор, защото с теб говорим на различни езици. Пък и ме заболя ухото! - и дъщерята затвори телефона.

„Ухото я заболяло. Майка си не иска да изслуша! Неблагодарница такава!” - огорчи се майката.

„Майка ми е, обичам я, уважавам я, но ми омръзна да ми налага своите представи за щастлив и благополучен живот!” - заоправдава се пред себе си дъщерята.

А на терасата бе кацнала една птичка небесна, дето ни сее, ни жъне, нито в житница събира,** и се опитваше да надвика уличния грохот.

*Вж. Евангелие от Матея 16 глава, 26 стих
**Вж. Евангелие от Матея 6 глава, 26 стих