Олга Славкова
Олга Николова Славкова, по мъж Русчева Димитрова (среща се и като Олга Димитрова Славкова, Олга Димитрова, Олга Р. Димитрова), българска писателка и общественичка, е родена през 1895 г. в Свищов в семейството на Никола Славков - революционер и другар на Христо Ботев. Следва литература, философия и история на изкуството в Софийския университет „Св. Климент Охридски” и университета в Монпелие, Франция. Член е на Дружеството на българските публицисти, българо-славянското и българо-югославянското дружество. Сътрудничи на вестниците „Варненски новини”, „Народна помощ”, „Народен пенсионер”, „Отечествен фронт”, „Патриот”, сп. „Слава на софийци” и на чешката преса. Председателка е на 48-а секция на Комитета на мира. Изнася лекции и сказки. Авторка е на книгите: „Акорди на сърцето” (стихове, 1942), „На ранна есен отронени листа” (разкази и лирика, 1933), „Трепети” (разкази, 1934), „Невидими сълзи” (разкази, 1935), „Под ударите на съдбата” (разкази, 1936), „Огърлица от тъмни бисери” (разкази, 1936), „Из гънките на едно сърце” (разкази, 1936), „От химера до кладата на любовта” (разкази, 1937), „Чародейката без сърце” (разкази, 1937), „Нейният първи грях” (разкази, 1938), „Жената, която люби” (разкази, 1939), „Когато сърцето заговори” (разкази, 1941). Умира през 1964 г.
Публикации:
Проза:
СЪДБАТА НА МОРЯКА/ брой 177 април 2025
