Денчо Владимиров

Беше време, когато в първите години след инвазията на „демокрацията” в страната, рядко можеше да се чуе някой да заявява гласно, че изпитва носталгия по времето на социализма.

Веднага бивши партийни и комсомолски секретари щяха да осмеят такъв човек като избягват да са в негова компания, за да не ги помислят за негови съмишленици.

А днес в Пловдив хората вече масово… псуват капитализма и капиталистическата държава и масово въздишат носталгично за времето на социализма.

- Че как да не изпитвам носталгия по това щастливо време, бе, майна! - провикна се тия дни старият печатар бай Насо от съседния блок. - Тогава в ония години всяка вечер след като отпечатвахме пловдивския вестник „Отечествен глас”, отивахме да вечеряме като в работнически стол в близкия луксозен ресторант „Тримонциум” дето сега е турски и не може вече и да припариш вътре, ако нямаш издут с пари портфейл!…

А през 60-те години, майна, какво ли не си похапвахме в него срещу ония народни цени!

Порция агнешко печено с гарнитура, майна, струваше лев и девет стотинки, порция свинско каре от пържоли с гарнитура - само осемдесет и шест стотинки!

Порцията с телешко печено с гарнитура си беше… деветдесет и девет стотинки, две кюфтета с лук и пържени картофи, о, незабравима сладост, струваха седемдесет и …две стотинки.

Най-скъпа излизаше порция мешана скара - лев и шест стотинки!

Облажвахме се и с пържени тиквички, ядяхме ги „на корем”.

И, разбира се, поливахме работническата си вечеря било то с коняк „Плиска” от 100 грама за 71 стотинки, гроздова за 51 стотинки, московска водка за 55 стотинки!

Е, как, майна, да не изпитвам носталгия по социализма?! Да не съм ненормален? Да не съм „куку”?