Иван Странджев

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ОДИСЕЙ

Най-важната от всички битки е изгубена -
денят си тръгва
и припада здрач.
Дошло е време за прелистване
нещата от живота.

Стърчат над олиселите баири далечните тополи
като мачти
на изгубен кораб.
Планината се е потопила в морскосиньо:
прелитат закъснели риби над вълните от варовик
и песните им се оплитат в призрачните мрежи,
безделен вятър си играе с въздуха, подобен
на мъглица над водата.
Не пее никой,
никой не е вързан
за мачтите:
пътува корабът към залеза -
в морето или на земята.

Нещата от живота са изписани със дребни букви
и могат да се разчетат единствено
през лупичките сини на капките море
и на дъжда през сълзите солени.
Смъртта е търпелива като Пенелопа
ще ни изпитва за страха от пътя,
на земята за обратната страна,
за песента на непознатите
и древните им тайните
и ще ни дочака.
Пристанището е едно,
и който път да изберем
ще стигнем до Итака.

РАЗДЯЛА

Половината от хълма на живота…
и по-нататък…

Под купола зелен на миналото време
останаха погроми
и любови,
и предателства,
останаха приятелства,
белязани от кръв и алкохол,
измислици и мисли.

Половината от хълма на живота…

Тук няма ветрове
и страстите са с ласките на котка,
на облаците сенките приличат
на закъсняла изповед -
безсмислена, като обида плоска,
и се стичат
по облите извивки
на тялото ми
без да го докосват.
Какъв е смисълът?!

Половината от хълма на живота….

Да се помолим за онези,
които незаконно
обичат другия,
да се помолим на закона им;
на дразнещият с порцелановата си усмивка
рибите на дъното;
да се помолим
на бреговете без река;
на всичко,
което сме пропуснали
и сме получили - да се помолим;
да се помолим най-накрая, че не идва още краят.

Нататък всичкото е само наполовина…