ТЯ
Из „Без да усетя” (2025)
ТЯ
Понякога удря право в лицето -
оная страшната,
оная немирната…
Преследва.
Притиска.
Аз смачкана кървя
и през кърви се питам -
къде останаха изгревите
и залезите?
Кой скри слънцето
и ни облече в сянка?
Въпросите са
илюзията за спасение,
преди да ни погълне мрака
на тази дето ни побърква
и кара ни да крещим в душите си:
“Нима не сме смислени?”
Нима?
Не сме?
Смислени?…
Тогава усещам ръцете й -
сграбчват глезените
и ме дърпат надолу.
Притисната съм.
Спрял е дъхът ми
и вече не мисля
вече нищо не искам.
Сама съм в тъмното
и в безсмислието…
Усмихвам се!
И спира да е страшно.
Сега те виждам
и имам силите
да се изправя срещу тебе!
За мене
има спасение!
Чуваш ли?
Сега
не се страхувам…
И Бог е близо!
Тя отпуска хватката.
Вече мога да дишам
и мога да извая
собствен смисъл!
Отиде си.
Онази тъмната
и страшната,
немирната.
Вече няма я -
Болката…
Издишай!
СУПЕРНОВА
“Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!”
П. Дубарова
Всяко мое падане
прилича
на умирането на звезда.
Губя се
в безвремието.
Лутам се
между заблуди.
Разярявам се
в безмълвен яд.
Другите виждат
само различните нюанси
на червеното.
Докато аз се разтварям
в себе си.
После утихвам,
ставам бяла,
може би добра.
Успокоявам се.
Знам, че няма да угасна
преди
да се превърна в светлина.
***
Усещам отсъствието ти -
по рафтовете на библиотеката.
по меката повърхност на дивана,
в кухненските шкафове,
зад клавишите на пианото…
Пред мен си,
а те няма -
вперил поглед
в безкрайните цветове на екрана.
Напразно зова името ти,
няма да ме чуеш -
между нас стоят слушалки.
Питам се кое й е реалното
на тази виртуалност?
МЕЛАНХОЛИЯ
Неделя следобед -
сгушена в себе си
си шепна “Обичам те!”
Топля душата си на свещ,
приемам мрака си -
черното все още е на мода.
Застивам в мълчание.
И това ще мине.
Разрешавам си да плача.
Залез е!
Издишвам страдание.
Вдишвам утеха.
Утре пак е изгрев!
Преди да залезеш -
напомням ти -
не може всеки ден да е весел.
ЕСЕННИ ЛИСТА
Жълти…
Червени…
Кафяви…
Танцуват върху мокрия асфалт…
Не, не ми е тъжно…
Есента е само миг…
