РЕПОРТАЖ ОТ ВАРНЕНСКИЯ ПЛАЖ
и от житейския плаж, въобще…
Има една приказка:
„Не мога да си намеря място”.
И много други приказки има, и много от тях изговаряме механически, без да сме ги преживели или изживели - все едно, нека реши господин Балан - но дойде ли ни някоя до главата, едва тогава разбираме ясно смисъла им.
Тъй, например, вчера цел ден не можах да си намеря мястото във Варна… Джобът ми натежа от бележки върху смесения плаж, а няма къде да седна, да ги обработя и да ги дам на читателя във вид на картинки.
Hямa где - ех, где е софийският редакционен стол, претрупаната с ръкописи маса, телефонът, трясъкът на машините. Где е, прочее, софийската муза, въплътена в изброения инвентар…
Вместо машината, сега ми свири радио. Чудна песенка, но тя не разиграва ръката ми, а краката… Какъв хубав танц би могъл човек да залюлее с някоя „чехско-българска взаимност”…
Бягам от радиото и слизам край брега. Ще речете, тъмно поетическа обстановка. Ех, да, но вместо мириса на печатарското мастило, мирис на пръсна пържена риба раздразня носа и вместо да се разиграе ръката, разиграва се ченето.
Мушкам се в една алея, сядам на пейка и слагам хартията си на коляно. Уви, след миг забелязвам на съседната пейка, че тук коленете на мъжкия пол служат за по-леки занимания…
И все пак, човек се приспособява, - намерих си място. Где? Няма да кажа, макар че вие си представлявате някаква механичка с ароматна варненска мастика…
Представлявайте си, въобразявайте си - само журналистите ли ще имаме фантазия ?
Да се разходим, прочее, по плажа с помощта на краката ни и моето перо.
*
Червени, зелени, жълти, кафяви и всички други цветове, които пропуснах - са приели вида на бански гащички и рекламират и без реклама оцветителните възможности на д-р Матей Недков.
Чехи, поляци, унгарци, австрийци, румъни, сърби - и всички, които пропуснах - са си дали среща тук, на някакъв черноморски бряг, върху който някога бяxa “предвидени кабини само за двайсетина къпещи се.
Чадъри, пижами, топки, „Нивеа”, вестници, цигари, очила - една тепсия с тия най-разнообразни артикули, каквито никога не се намират вкупом в един и същ магазин.
*
Чува се от време на време радиото:
„Ура! Варна си има местно радио, българско радио”!
И по тоя случай следват думите: „Радио Букарестъ ши радио романяска”…
И следва дълга румънска реч, за която затварят приемателите си, навярно и самите букурещчани, както става при повечето радио-речи….
*
Струпала се е навалица и е образувала колело. В средата - борби, имитация на Дан Колов и Сики. И най-накрая, побеждава, разбира се, пак „Дан Колов”. Публиката се смее, радва… Нека! Тук поне няма полици, облекчения на длъжниците и задлъжняване на облекчените…
*
А всеславянското споразумение - то расте вихрено.
Наш българин и полякиня, легнали на пясъка един до друг, упорито се обясняват на трети славянски език - руски.
По-нататък пък, нашенка се преструва на чехкиня и мъчи един нашенец да си кърши езика на руско-българско-сръбски…
Наивни! Любовта няма език, тя е няма! Заговори ли, първата й дума е: Край!
И всред цялата тая гмеж, чужденец е разтворил блок и рисува „карикатури” и „портрети”. Защо ги слагам в кавички?
Може би случайно, може би не. Отгатнете.
Мисля си: Имаме такива талантливи млади български художници; защо никой не се решава да постъпи както дръзкия самозван художник?
Нито е срамота, нито е грехота. При това, ще бъдат зарадвани чужденците - гости на плажа. А не както е сега - да остават с впечатления, че са имали работа с един бездарен… „българин”.
*
Пак на плажа, ще чуете една „нова”.
- Моля, тук не е Абисиния!
По-рано се казваше: „Тук не е Афганистан”.
В края на краищата, не знам где е и где не е Абисиния и Афганистан, но сигурно и двете са на варненския плаж.
Тук ще срещнете и данкали, и сули, и сомалийци… черни, кафяви, червени…
От славянщината на българина еж останали само сините очи и горещите сърца.
*
Един такъв „с горещо сърце”, току се мята на пясъка и обсипва всички околни с горещи песъчинки. Тесен му е плажа. Или тясно му е възпитанието. Той навярно си мисли: Брей, не съм без значение. Ето, вестниците днес пишат: „Вчера на варненския плаж имаше 5000 души”. Ако не бях аз, щяха да пишат: „4999″.
*
А друг, варненец, изпратил булката си на курорт в София, а сам той се присламчил до едно грозничко абисинче. Нищо, сламен вдовец и за сламка се лови.
*
Навън пък, „Одеон” иска да ни увери с афишите си, че някой си не бил могъл „без жени, музика и вино”.
Мисля си:
Ех, да попадне тоя текст на някой начинаещ словослагател, че да му дръпне едно: „Не мога без жена си”.
Каква грешка, каква грешка, каква три пъти грешка би било това!
*
А над входната врата на Морската градина, надпис: „Слънце, море, грозде”.
Грозде? Да няма грешка?
Не е ли по-подходящо:
Домати…
——————————
в. „Варненски новини”, г. 24, бр. 4000, 2.08.1935 г. Подписано: Войдан Бурян
