Тоню Бербатев

Целият културен свят е потопен в скръб. В безкрайната северна страна угасна един обширен, като обширните руски степи, талант.

Алексей Пешков, босякът, който изплува от дъното на живота, за да поднесе на човечеството блестящо написани страници, съдържащи богата житейска мъдрост и сочещи пътя, който води към слънцето, не е вече между живите.

След смъртта на Толстоя, както справедливо бележи Фьодор Разколников, Русия губи сега, със смъртта на Горки, своя последен класик.

Името на Максим Горки е познато навред по света и между всички народи, които имат писменост. Под сянката на неговото литературно наследство - грамаден дъб израснаха и идейно укрепнаха много млади писатели, чужди и наши.

У нас Максим Горки се радва на същата известност, на каквато се радва в своята страна. Всяка една негова книга, излязла на руски, не е закъснявала до се появи и на български.

Пиесата му „На дъното” дълги години не слизаше, не слиза и днес от сцените на нашите театри. А подвигът на майката от романа „Майка” ще вдъхновява винаги ония, които желаят да внасят повече радост, красота и справедливост в живота

Цяло едно поколение у нас живя със социално босяшката романтика на Горки. По-после в следреволюционните години, Горки, идейно избистрен, стана знаме на прогресивната младеж в света.

Наскоро аз пак прелистях страниците на горкиевото творчество. Неговите любимци - босяците, следващи вътрешния си глас, който ги тласка към чудни и непознати места, започва своя босяшки марш в моето съзнание.

Ето го Макар Чудра, волният циганин, който увлекателно разправя за любовта и смъртта на Лойко Зобар с хубавицата Pада, ето ги: Емелян Пиляй, княз Шакро, Чолкаш, Коновалов и всички ония симпатични босяци, на които обширните руски степи им се виждат тесни и за които животът е скучен и безсмислен.

Босяците - вечни скитници, носещи в душата си вечния бунт! Искате ли да се запознаете с живота на дореволюционна и следреволюционна Русия, четете Горки!

Но Горки, който изнесе на показ живота на цяло едно лумпен-пролетарско съсловие- босяците, рожби на деспотичния строй, посочи и другата страна на медала: съзнателната борба на ония, които се задушаваха под ботуша на царската сатрапия.

В „Майка” Горки е представил с всичката си мощ на изключителен художник справедливата борба на обезправените.

След революцията Горки биде запленен от устрема, патоса и вярата на новите хора. Той обезсмърти безименните герои, които сред ледените тайги на Сибир зидаха основите на новия живот.

Но старата приятелка на Алексей Пешков - жълтата гостенка, която още преди 50 години го хвана под ръка, събори най-сетне железния човек, който победи всички житейски пречки и условности и можа да изплува от тинята на живота, в която капризната съдба го беше запокитила.

Едно светило угасна в безкрайната страна, тъй нужно, да пръска мрака в днешния живот.

Алексей Пешков почина, за да живее през вековете писателят и поетът Максим Горки.

——————————

в. „Варненски новини”, г. 24, бр. 5689, 24,06.1936 г.