Евгений Чарушин

При първия студ, когато реката и езерото замръзнаха, взех пушката с дванадесет патрона и отидох на лов.

Тръгнах към местата, гдето водата извира, но не замръзва.

Мисля, ще намеря някоя късна дива патица, или друг някакъв дребен лов.

Слушал съм, че дивеч до късно се среща по нашите краища.

Излязох рано сутринта; времето бе хубаво, студено.

Чист, хрупкав сняг под нозете. И небето горе, и то чисто. А зад всяко хълмче разстлана синя сянка.

Вървя, пуша, изпущам из устата си дим и бяла пара.

И изведнъж чувам - стрелят по реката. Чисто, ясно, високо гърмят.

Бум! Бум! - чува се непрестанно.

Приближих към брега и виждам млад мъж, цял обвит от облак сив барутен дим - ловец.

Стои и стреля между ледовете.

А там не се вижда нищо - водата синкаво черна, бърчи се по повърхността.

По какво стреля този човек?

А! Ето! Виждам.

Едва се залови да пълни пушката си, от водата се подадоха наведнъж четири диви патици. Главичките им черни, атлазени, шийката и гърдите черни, а по сивите им страни бели прозорчета Защо не се спасяват от изстрелите защо не хвръкнат?

Сигурно са ранявани. Трябва през есента да ги е ранил някой и сега са остана ли да зимуват между ледовете. С простреляни криле на може далеч да се хвърчи. Ловят рибки из вира - и така живеят.

Бум! - стреля пак ловецът.

Като град прошумяха съчмите върху черната вода. Само бели пръски се вдигнаха, сякаш тънки фонтанчета затанцуваха.

А патиците пак не се виждат. Успели са преди самия изстрел да се гмурнат под водата, сякаш вятър ги бе отнесъл.

Пълни ловецът пушката си, а патиците пак плуват, сякаш нищо не е било. Изпъват шийки - нащрек са.

Бум! - стреля ловецът - и пак същото: съчмите върху чистата вода, а патиците ги няма.

Тарарах! - същото.

Бум! - същото.

Тарарах! Бум! Тарарах!

Ловецът сякаш бе полудял, опулил очи, отворил уста. Дори шапката си загубил - стои с гола глава и от главата му пара се вдига.

Гледам - хваща се за пояса, рови в патрондаша. Мърмори си нещо сам. Намери последния патрон и сложи го в пушката. Треперят ръцете му върху пушката.

Тарарах! Той стреля за последен път и хвърли пушката върху снега. А сам гледа не е ли убил нещо случайно? Няма ли да изплува поне една жалка патица с коремчето нагоре главата надолу?

Hе, и четирите плуват отгоре, като нови параходчета току-що боядисани.

Тогава ловецът изрева с цяло гърло. Тъпче пушката с крака, маха юмруци из въздуха.

Вие като някакъв вълк. Отчаян ловец, вижда се!

Изтичах към него.

- Стой! - викам. - Защо ставаш луд?

Загледа ме той, сякаш нищо не разбира.

- Дай, - казвам - аз ще опитам щастието зарад тебе.

- Вземи, - казва - опитай.

А сам се бърше с ръкав. Потупах аз пушката си.

Отърсих снега, опрях я на рамото си.

- А сега, - казвам, - дръж се, Зауер, три колелца, значи стоманата вътре е особена - яка.

Прицелих се в патиците, а те, за мое щастие, тъкмо се събрали едно до друга - с един изстрел може човек да ги повали всичките.

Бум!

Вирът се скри в дима. Не виждам убил ли съм или не.

А когато димът се разнесе, гледам - четирите плават.

Ловецът се смее,

- Стреляй, стреляй, - казва.

- Че, какво, ще стрелям пак. Случва се с всекиго да не улучи.

Още веднъж се прицелих, но не стрелям, за да се приближат повече една до друга.

Бум! - птиците стоят на мястото си.

Бам! - плуват.

Бум! - нищо не им става.

Ей, че проклет дивеч! Сякаш някой го е омагьосал. Под носа ти, а не можеш да улучиш.

А димът вече не е само като мъгла, ами всичко наоколо обвива, тъй гъст е, че наистина, мъчно се диша - лют е, барутен дим.

И стоят в гъстите облаци двама глупци. Единият - ловецът, другият - аз.

А птиците си плуват, ту в страна към нас, ту с гръб, ту с лице, сякаш сами се излагат. Стреляй де!

Поглеждаме се ние с ловеца. И двамата вече се смеем.

- Какво? - пита той. - Свършиха се патроните?

- Не, - отговарям, - струва ми се, има още някой и друг. Изтърсили са се с вълните от скъсания ми джоб.

- Е, събувай се; намери ги.

Седнах аз на снега, събувам се.

И намерих ги - два патрона е ботушите се вмъкнали.

Погледнах патиците. Стърчат като черни гъби, полюшват се върху водата.

Но по дяволите! Жалко за последните патрони. По-добре да стрелям по гаргите, отколкото да си губя времето по тези проклетници.

Изведнъж зад нас иде един старец - с бяла брада.

- Здравейте, - казва, - млади хора. Виждам, - казва - дим над реката. Изплаших се дори, не се ли е запалила мисля си реката. А вие тука значи, по патици стреляте. Много интересно, като видях. Дайте на стареца веднъж да си стрелне.

Аз не казах нищо, подадох му пушката.

- Стреляй, - мисля си, - стар дръвнико. Нека и на тебе да се посмеем. Все по-весело е като има един ахмак повече

Взима старчето пушката.

Опитва как да се прицели.

А после се обърна към ловеца и бърже казва:

- А щракни, приятелю, прицели се с празната пушка и щракни!

- Я ме остави! - отговаря ловецът. - Защо ми се смееш?

- Не, щракай, - моли се старчето. А сам гледа втренчено патиците.

Ловецът щракна - какво ще му струва.

Изведнъж и четирите патици се гмурнаха във водата, като при истински изстрел.

А старчето брои. Тихо равномерно брои:

- Едно, две, три, четири.

И щом изброи до четири, патиците се показаха пак.

Старчето се моли:

- Я още веднъж щракни!

Пак щракна ловецът, пак преброи до четири старчето, пак излязоха патиците.

Щом рече „четири”, всички патици бяха над водата.

- Хайде сега за последен път щракни. Едно, две, три…

Тарарах!

Стреля, димът се пръсна. Гледаме и четирите патици лежат над водата, лъщят с белите си коремчета.

Точно под изстрела на стареца бяха излезли и бяха попаднали под самите съчми.

——————————

в. „Варненски новини”, г. 26, бр. 6129, 10.09.1937 г.