Кирил Маджаров

В началото на тазн година излезе от печат поемата „Салих ага” от Антон Стряма.

Сюжетът на поемата е исторически и централно лице е познатият родопски спахня Салих ага.

Преди да пристъпим към разглеждането на самата поема нека кажем нещо за оная епоха и за пресъздадения от автора герой.

Порадн обширността си и многоликия племенен състав централната власт на бившата турска империя не е могла да се налага навсякъде и еднакво през различните епохи на своя живот.

Слабостта на тази власт се е засилила особено много към края на 18 в., когато се създава и взема широки размери така нареченото кърджалийско движение.

Тогава се появили непокорни и властолюбиви главатари, конто се обявявали за „независими” и управлявали своите „царства” като истински малки „султани” по свои закони.

Повечето от тях били кръвожадни и авантюристични и предприемали грабежи и опустошения между българското население.

По това време и в Родопа се подвизават такива „султани”. Един от тях е Салих ага, владетел на Ахъчелебийско, чието име още се помни.

От историческитe данни, останали за него, събрани грижливо в книгата на В. Дечев „Миналото на Чепеларе” ч. 1, а и от запазени спомени и предания се вижда, че той е бил твърде интересна личност.

Противно на повечето паши и спахии, конто били войнствени и авантюристични, той е бил човек миролюбив и улегнал. В. Дечев го характеризира като „умен, енергичен, строг, справедлив, великодушен, милостив и щедър”.

През своето управление на Ахъчелебийско (1798-1838 г.) Салих ага се заел да се разправи с върлуващите хайти, да унищожи обирничествата и злосторствата, да изкорени или намали разврата, да засили стопанството и да подобри поминъка на населението.

За изпълнението на тази своя програма той си служил често с много строги наказания: застрелване, бесене, хвърляне от водопад и др. широко разпространени по онова време, конто и той не е могъл да отбегне.

Салих ага е развивал и широка стопанска дейност.С пари и ангария строил конаци, джамии, черкви, училища, сводови мостове, чешми, калдъръмени пътища и др.

Подпомагал бедни и нуждаещи се хора, покровителствувал свободата на съвестта, като забранявал даже и свободното сменяване на вярата и изравнил в политическо и гражданско отношение мохамедани и християни.

С цялата своя дейност Салиха ага е създал условия за мирно развитие на живота в своята област.

Ето такъв изтъква тъй според историческитe данни.

Да видим сега как ни го предава в поемата си Антон Стряма. В нея образът на Салих ага е даден според нас непълно и едностранчиво и съвсем не дава представа за описаната по-горе историческа личност.

Центърът на тежестта в поемата пада върху една обикновена любовна история, която движи цялото действие. Агата чува за някаква прочута танцьорка-грузинка, която се подвизавала в Цариград и изпраща своя верен слуга Саладин да я увещае и доведе в конака му. Мирза ханъм е намерена и доведена при агата.

През време на един танц, обидена от някакъв си гост на агата, тя отказва да танцува. Салих се разгневява и заповядва да я хвърлят от водопада. Но Саладин се смилил и я скрил, като излъгал агата, че при хвърлянето останала жива, че „Господ Бог не бе каил”.

Той я помилва и прибира отново. Най-после причината е изяснена и гостът е изгонен. Мирза се привързва към Салих и иска да остане при него. Така двамата се оженват.

Тази главна интрига се допълва от други странични, но всичко е оставено на случая. За много от постъпките на героите липсва психологическа мотивировка и действието се развива преднамерено нагодено.

Трябва да кажем още, че Салих ага и останалите герои са взети откъснато от тогавашните обществено-политически условия.

А според нас задачата на историческата художествена литература, включително и поемата е, да обясни правилно историческите събития и изтъкнатите от тях на повърхността на обществено-политическия живот лица като посочи ocновните двигателни сили за даден исторически момент.

Ан. Стряма не само че не е постигнал, но въобще не си е поставял такава задача.

Без да се простираме много ще кажем, че от поемата не се добива истинско впечатление за историческия Салих ага - усмирител на върлуващите банди (който държи юздите и обуздава своя авантюристичен брат Аджи ага), стопански деятел, покровител на народа, благодетел, справедлив и честен човек и пр.

Разбира се, че за всички тези качества у Салих ага в поемата се споменава, че е бил такъв и такъв, но това е изкуствена характеристика. Авторът би трябвало да покаже героя в неговите постъпки и действия в контакт с живота, а не да го рисува отвлечено. Tези неща ние изтъкваме като недостатъци за съдържанието и композицията на поемата.

Но и относно формата авторът не отбелязва особени постижения. Поемата е написана в четиристъпен ямб и се чувствува влиянието на някои руски класици.

На много места стихът е разкъсан, а често един стих се раздробява между две oтделни песни. Това затруднява четенето и е в ущърб на плавността на стиха.

Авторът се е стремил да даде пълна класическа рима и с някои изключения е успял, макар и тя да не блести с новост и оригиналност.

Езикът е добър, но на много места синтаксисът е пострадал заради ритъма, но това е простено за стихотворната реч. Ние съжаляваме, че не разполагаме с достатъчно мястo, за да си послужим с примери, но читателят и сам би намерил в изобилие.

Въпреки посочените от нас недостатъци поемата е един принос към нашата историческа литература, а като родопска поема не може да не буди интерес между родопчани, затова и решихме да запознаем читателите на вестника с нея.

Ние поздравяваме автора за положенитe усилия и се надяваме, че при втор случай, когато би дал друга работа със сюжет из родопското минало или настояще, ще изправи допуснатите в „Салих ага” грешки.

——————————

в. „Родопска мисъл”, г. VI, брой 16-18, 1 юни 1938 г.