(Спомен за учителя-поет)

Иван Вачков

Тъкмо преди 25 години на 27. III. 1913 година престана да тупти едно пламенно и любвеобилно сърце, което, кой знае по каква повеля бе прехвръкнало в средата на учителството и се мъчеше да свикне с учителската среда.

На тоя съдбоносен ден от още по-съдбоносната 1913 година угасна младият и многообещаващ поет Кирил К. Гюлеметов, роден в гр. Брацигово на 1885 год.

Още много млад, хубав, мил като първите пролетни цветя, той напусна земния живот, след като бе изпълнил дълга си на бойното поле, като войник от 27 Чепински полк.

Няколко години преди трагичната си кончина, Кирил Гюлеметов бе поръсил нашите литературни тогава списания „Българска сбирка”, „Светлина” и др. с прекрасните си и топли лирични песни. И името му порасна.

Други, знаещи, ще преценят поетичното му дело.

Аз искам днес да призова неговия образ като учител-поет и да се поклоня мислено пред паметта му.

Кирил Гюлеметов учителствува само няколко години.

Имах възможност да го опозная отблизо. Той не бе педагогист, ала работата му в клас бе истински празник за децата. Всичко, що предаваше, обличаше в поетичен израз, достъпен и леко уловим за децата и обгаряше с едно чувство, което заразяваше и увличаше класа.

Сигурен съм, че ученици, макар и неграмотни днес, ще си спомнят с благодарност, как учителят Кирил Гюлеметов разказваше и декламираше и какви дълбоки вълнения и следи е оставил в душата им.

Но Кирил бе и голям артист. Той служи с жар на театралното дело, което обичаше и за възхода на което работеше с всичкия плам на душата си.

Учител, поет и артист; въжделен образ за възпитател - ето спомена, който Кирил остави в душата ми. Тоя спомен възкръсва с особена сила, когато разгърна страниците на недопетите му „Песни” и „Съзерцания”…

Те са неговото нетленно дело.

Днес близките на Кирил Гюлеметов отслужват в родния му град панахида за упокоение на душата му.

Блажена и вечна да бъде паметта му.

——————————

в. „Правда”, брой № 144, 27.03.1938 г.