ВРАБЧЕ И ПРОЛЕТ
ВРАБЧЕТО:
Мила пролет, колко дълго
чаках тук за тебе аз.
Как под стрехите безмълвни
зъзнах цели дни от мраз.
ПРОЛЕТТА:
Ами как не се простуди,
като голо си било
без завивки и обуща
и без майчино крило?
ВРАБЧЕТО:
Спях до топлите комини,
там присланях аз глава,
черно бях като маслина -
и с изцапани крила.
ПРОЛЕТТА:
Е, нали поне си живо,
па макар като арап
да си черно и кирливо
и с един пречупен крак.
ВРАБЧЕТО:
Пролет, чакам аз да звънне
дъжд за мръсните пера.
Но за твойто свежо слънце
най ти аз благодаря!
——————————
в. „Весела дружина”, г. 2, бр. 32, 16 април 1935 г.
