ЩО Е ХРАБРОСТ
Веднъж животните се събраха, за да обсъдят що е храброст. Излезе мишката и каза:
- Храброст е, знаейки всички дупки, докато те подгони врагът, да се скриеш навреме,
- Не, - каза лъвът, който беше председател на конгреса. - Това е съобразителност и предпазливост. Храброст е да отстоиш на атаките на врага.
Излезе напред таралежът:
- Аз ще кажа какво нещо е храброст. Когато някой те нападне, ти ще се свиеш на кълбо и ще чакаш нападателя да се набоде на твоите остри игри. Безпомощен, врагът ще те изостави и ще си отиде.
- О, и това не е храброст; това е самозащита, но без всякаква съпротива. Аз познавам буболечки, които, щом наближиш, изпущат такава ужасна миризма, че ти трябва веднага да бягаш надалеч… - обади се мъдрият гарван.
- И ти ли, който се храниш само с мърша, можеш да бягаш от миризмата на една буболечка? - обади се тигърът.
- Да, защото всички мъртъвци миришат на леш, но горко на ония, които миришат живи и миризмата им е еднаква с най-силната отрова! - защити се гарванът и хвръкна отново на клона.
- Я ми кажи, мечко, какво нещо е храброст? - каза лъвът.
Мечката се пробуди като от летаргичен сън и отговори:
- Храброст е да си готова на всяка борба и да захапеш здравата врага, като не му дадеш да мръдне.
- Но ако врагът излезе по-силен от тебе?
- Тогава ще ти съдерат кожата да им играеш, както другите ти свирят.
- И това не е вярно! Кой може да ми каже най-добре нещо за истинската храброст?
Вълкът излезе напред и каза:
- Храброст е да те заобиколят десетина овчарски кучета и да държиш до последния момент овцата, която си захапал, за да я отнесеш някъде далече от кошарата.
- Охо, това вълчо, не е никаква храброст! В такъв момент трябва да си пробиеш път от тази обсада и с риск да избягаш. - обади се заекът.
- Глупости, зайко! Храбростта е съвсем друго нещо. Трябва да се озовеш лице срещу врага и на всяка цена да го събориш! - отвърна бикът.
- Цената на такава храброст е най-често твоята кожа! - обади се орелът. - Ето, аз нападам всички животни, които са по-силни и ловки от мен.
- Да ви кажа ли какво нещо е храброст? - забеляза пръчът. - Да мушнеш някого в гърба, когато дори не му е минавало и на ум да се защитава.
- О, това е подлост! - извика кочът. - Докато не застанеш глава срещу глава и не опиташ с един или два удара борбата, ти може да я продължиш или изоставиш.
- А пък това е бягство от боя. Храбростта е нещо друго! - каза петелът. - Ще биеш и удряш преди окончателно да те смажат. Не е нужно непременно да умреш за угодата на тия, които зяпат и те насъскват.
Лъвът се намръщи. Той си спомни как го дресираха някога с камшик, но веднъж в яда си, като му дотегнаха ласките и примамките, схруска главата, която беше пъхната в устата му. В суматохата успя да избяга на свобода.
- Храбростта е все пак нещо друго! - каза лъвът. - Няма ли някой, който, да може най точно да я определи.
- Бих се опитал и аз, - обади се щурецът,- ако не ми се смеете. Храброст е да свириш и когато си в беда. Храброст е да завоюваш умело това, което иначе никой няма да ти даде. Храброст е да си в дрипи и пак да си богат; да си невидим и пак да си силен; да си весел, но никога да не ставаш смешен.
Щурецът замлъкна. Лъвът се развесели. Но изведнъж върху челото му мина тъмна сянка. Една птичка запърпа срещу него и му каза:
- Храброст е да свиеш безопасно гнездо, да се гордееш, че оставаш други след себе си.
Така чуруликаше славеят, когато съгледа под себе си на земята пълзящ червей. Но не се втурна към него, защото схвана, че ще каже нещо. Червеят пропълзя до самите лапи на лъва и каза:
- Храбростта е разрушение, смърт. И най-силните са моя жертва - и се вмъкна в дупката, от която беше изскочил.
Лъвът разтърси гривата си. Стана му гадно, отвратително.
- Не, храбростта е живот. Трудно е да се умре! - каза той.
Но в този миг го приближи костенурката. Cпpя се и промълви:
- Какво всички вие знаете за храбростта? - Нищо! Храбростта е подвиг и безсмъртие към вечността. Да запазиш онова, което никога не умира -семейството, родината, страната, в която си отраснал и живееш. Храброст е да умреш, но да победиш!
С това конгресът на животните завърши. И всяко животно тръгна по своя път.
——————————
в. „Варненски новини”, г. 31, бр. 8142, 7.08.1943 г.
