Велко Миличевич (Велко М. Миличевич, Вељко М. Милиевић), сръбски писател, преводач и журналист, е роден на 14 януари 1886 г. в с. Чаглич (Дони-Чагличе), Славония, в семейството на богат търговец. Отначало учи в юридическия факултет на Белградския университет. Следва право и литература в Женева, френска литература в Англия, завършва аспирантура по френска литература в Парижкия университет. След завръщането си в Сърбия, сътрудничи на всички големи сръбски вестници, списания и издания в страната вкл. сараевския „Народ”; загребските „Времена”, „Нови Лист”, „Епоха” и белградския „Политика”. Заема дълги години отговорни служби в Министерството на външните работи. Бил е за кратко и министър на правосъдието и на народното просвещение. След Първата световна война се отдава на журналистиката. Смъртта го застига на 5 ноември 1929 г. на 44 г. като постоянен сътрудник на в. „Политика”. Литературното му творчество обхваща два романа, двадесетина разказа и една литературна студия. Превежда Мопасан, Стендал, Дикенс и др. Посмъртно излизат негови „Разкази” (1930).

Публикации:

Проза:

НЕГОВАТА ЕДИНСТВЕНА ЛЮБОВ/ превод: Н. Дудеков/ брой 177 април 2025