Разказ из Съветска Русия

Аркадий Аверчеко

На Кузнецовския мост в Москва се състоя една среща, която има съдбоносни последици за едного от срещналите се.

- Здравейте, княгиньо…

- Здравейте, Иван Петрович.

- Какво търсите вие тук, на моста?

- Тук ли? Търся по удобно място дето по-лесно бих могла да се хвърля в реката.

- Ха! Че отде пък отведнъж намерихте вода в реката?

- Прав сте… Реката е попресъхнала малко… Ами вие как сте?

- Благодаря.., живувам… А вие, княгиньо?

- Предстои ми да се омъжа.

- Позволете ми да ви поздравя, княгиньо. Ами за кого ще се омъжите, ако смея да попитам?

- Дявол го знае. Някакъв подозрителен тип.

- Княгиньо!… Нима ще се омъжите… така?

- Какво да правя? Той бил някакъв бивш крадец по влаковете или международен авантюрист. Някои се произнасят за него малко по-благоприятно: казват, че е бил прочут варшавски касоразбивач.

- Хм… да. Сигурно ще се вземете по любов?

- Да, от любов към чужбината. Той има литовски паспорт. Веднага след сватбата ще отпътува с мене в Литва. Там ще му подаря една огърлица и… прощавай, милички!

- Нима може така?

- Разбира се. Всички така правят. Вие също можете да намерите подходящ мъж, да го вземете и да отпътувате зад граница.

- Тоест… Да … се… оженя?…

- Няма да се жените… Ще отпътувате с него като негова жена.

Иван Петрович се замисли.

***
В комисарството по брачните дела.

- Какво обичате, другарю?

- Можете ли да ни ожените?

– Разбира се. Де е вашата невеста?

- Аз съм невестата.

- Вие сте луд. Здрав мъжага - с брада - и току отведнъж - невеста бил.

- Въпреки недоумението ви, аз си имам вече и кандидат. Ето го, позволете ми да ви го представя: гръцкия поданик Ламбро Чертопулос.

- Ама вие луд ли сте?! Как мога да женя мъж с мъж?

- Другарю комисар… Вие любили ли сте някога?

- Разбира се, любил съм… но това, дявол знае какво е…

- На сърцето си не можеш командва, другарю! Както казва поета: на любовта всички възрасти и полове се подчиняват. Аз чувствам, че с него ще бъда щастлив. Той ми обеща на ръце да ме носи.

- Струва ми се, че това би било невъзможно и за един съвършен атлет.

- Оженете ни, моля ви се!

- Ах, дявол да го вземе!… Па и такъв закон няма… да жениш мъж с мъж.

- Но ако душите ни се допълнят?

- Стига лъжете. Вероятно искате да избягате зад граница.

- Видите ли… Право да ви кажа, нашите родители не са съгласни. Считат брака ни за неравен. Но те са, другарю, все глупави и прости хора и закоравели белогвардейци. А съветската власт, която освободи всички от религиозни и канонически предразсъдъци, стои по-високо.

- Разбира се… вие… как да кажа… Как ви е името?

- Иван Петрович Клиндухов.

- Ето на, видяхте ли? Как мога аз да напиша в регистъра: гръцкият поданик еди кой си се ожени за Иван Петрович. Ще ме сметнат най-малкото за луд.

- Другарю комисар! Аз съм такава женствена натура, че смело можете да ме запишете от женски род. Аз от мишки се страхувам. Като видя мишка, веднага си повдигам панталоните и надавам такъв писък, че изплашвам всички съседи. Освен това обичам и да кокетнича… Ах, какво така пламенно сте се загледали в мене? Зная ви аз вас, мъжете.

- Дявол взел ви! Какво да пиша: Иван Петрович ли?

- Пишете: Жана. То е по-поетично. Жана Клиндухова. Аpropos, дe е тук дамската тоалетна? Корсета ми така ми стяга, че ще трябва да го сменя.

- Я по-добре престанете. Не мога да ви оженя.

- Аз съм определил и за вас един дял от зестрата, другарю комисар. Mоля ви се, оженете ни.

- Ех, тая проклета наша служба. Какво да ви правя? Къде е дялът от зестрата! Благодаря. Станете прави. Другарю Ламбро Чертопулос! Съгласен ли сте да се ожените за тази девойка?

- Съгласен съм, ако заплати обещаното капаро.

- Тогава, дявол ви взел и двамата. Подпишете се тук.

- Благодаря ви. Крайно благодаря. Знайте, другарю комисар, че на тоя свят е много трудно за една девойка да живее сам-саменичка - без законен мъж. Всеки я закача на улицата… Освен това и общественото мнение. Омъжената жена може да флиртува колкото си желае…

- Хайде, стига сте дърдорили… Отивайте си!

*
Ето по какъв странен и загадъчен начин отпътува зад граница Иван Петрович Клиндухов, по мъж Жана Чертопулос.

Авторът има сведения, че пристигането си в Гърция мъжът безжалостно напъди жена си заедно с детето (един професор от консерватория), което се присъедини към съпружеската двойка малко преди отпътуването й от Русия.

——————————

в. „Варненски новини”, г. 10, бр. 310, 14.06.1925 г. Оригиналното заглавие на разказа е „Тайнството на брака”.