ДО УТРЕ!
ДО УТРЕ!
До утре - казваме си, ще отложим
това, което е било за днес:
гнева достоен, мисълта тревожна,
добрата дума, чувството за чест…
До утре! Все ще съумеем някак
да свършим всички вчерашни неща.
Ала дали Смъртта ще ни почака?
Дали ще бъде търпелива тя?
ЖАЖДА
С очи,за красотата жадни,
ще си замина някой ден,
без да дочакам миг пощада
от този свят ожесточен.
Далеч от делничната врява
и показната суета,
мен красотата ме спасява.
От нищото. И от смъртта.
ПРЕДИЗВИКАНО
Разумен ли, ми казвате, да бъда?
Сто пъти да претеглям всичко аз,
за всяко нещо строго да отсъдя,
във нищо да не влагам жар и страст,
да не допускам помисли погрешни,
по-кротко да я карам - ден за ден,
на завет срещу вятъра насрещен
да бъда глух, и сляп, и примирен.
Благодаря за мъдрия съвет!
Бих го приел, ако не бях поет!
