Хинко Георгиев

На Дончо Цончев

Ти стоиш, оцелял по чудо -
кръстопът си на ветрове.
Искам с думи да те пробудя,
да зашумиш в стихове.

И мога да те повторя
все такъв, какъвто бе -
с протегнати клони нагоре,
подпрели едно небе.

Птици до теб не долитат,
че по твойта кора
има куршуми забити
и орлови пера.

Ти със земята си сраснат -
крепост на кръстопът.
Силният над слабия властва -
победен съм от тебе, дъб!