Тоню Бербатев

Преда двадесет и шест години на малката, никому непозната дотогава, гаричка Астапово, угасна едно светило, което повече от половин век пръскаше мрака от душите на хората и сочеше пътя към истината на увълченото човечество.

Преди двадесет и шест години престана да тупти най-великото, може би, сърце в двадесетия век, на път да намери покой в нашата малка страна (Ах, тая малка страна с големи амбиции и желания, как ли щеше да посрещне великия човек!)

Точно преди толкова години в един ноемврийски ден телеграфите в целия свят протелеграфираха:

- Граф Лев Н. Толстой почина!

И човечеството изтръпна, занемя от горест, защото Толстой беше неговата съвест - живото олицетворение на честност, сърдечност, справедливост, човечност и на всички човешки добродетели.

„Великият писател на руската земя”, както го нарече великият автор на „Баща и деца”, отрази в произведенията си бита на цяла епоха и сля сърцето и душата си със сърцата и душите на едно цяло измъчено и онеправдано поколение и стана тръбач на ония идеи и настроения, зараждащи се в недрата на руското селячество.

И днес, когато ние искаме да се опознаем с Русия на царете, Русия на помешчика и крепостния селянин, непременно трябва да потърсим и произведенията на гениалния художник, създателят на „Казаци”.

И Толстой е художник, чието име ще трябва да споменем на първо място, щом почнем да изброяваме имената на велики световни художници, по това днес никой не спори.

Но Толстой не е само художник, той е и мислител, и изобличител, и борец, макар че е привърженик на ненасилието, против безправието в живота.

Той отрече съвременната цивилизация, защото всички ония постижения и изобретения не облекчиха с нищо живота на бедния народ.

Той отрече и културата, и изкуството, и Шекспира и Гьоте и всички художествени творци, малки и големи, защото с произведенията си не допринасят нищо за пробуждането на човешката душа, на светли, християнски чувства, както и не помагат за премахването на робския бит.

Той отрече всичко старо и стана вестител на едно ново, Толстоево учение. Неговото учение, каквито и недостатъци да носи, колкото идеалистично да разрешава нещата, все пак е учение, в чиито принципи се съзират семената на едно красиво, примамливо, светло бъдеще.

Лев Толстой е едно чисто знаме, което за вечни времена ще плющи в душите на ония, които жадуват за мир, справедливост и човечност.

Да се преклоним пред паметта и заветите на великия покойник!

——————————

в. „Варненски новини”, г. 24, бр. 5472, 19 ноември 1935 г.