СЛУЧКА
Една сутрин чаршията на градчето Глухи Дол осъмна с една фирма повече, носеща странното наименование: „Месопродавница Граф Лев Н. Толстой и на Анани Петров”.
- Странно ли - вятър странно!
Нищо странно тука няма - биха отвърнали на учудването ви глуходолчени. И наистина, това за тях не беше никак странно, както не бяха странни наименованията и на останалите фирми от чаршията: Питиепродавница „Трезвеност”, Потуржийница „Чарлстон”, Тенекеджийница „Тишина”, Женско благотворително д-во „Мъжко царство” и др.
Ала от всичките тия чудноватости най-чудноват беше съдържателят на месопродавницата, бай Анани. Ще го видите сутрин, запасан с изподран и мръсен чувал, наместо с престилка, да трака с дилаф и да се провиква от време на време:
- Бре, бре… де е расло, де е пасло… да, да, господа, само лой и масло… молим, молим… приближете…
И всеки ден все така. Идваха хора, купуваха си месо и си отиваха. Животът в глуходолската чаршия си течеше без особени вълнения, само понякога, в задушните следобеди, умиращите от скука и жадни за весели преживявания дюкянджии. опъваха дълго въже от единия до другия край на улицата и после подбираха всичките кучета, свини, петли и кокошки и ги прекарваха „през въжето”.
Двамата, които държаха краището на въжето, веднага го опъваха и преминуващото куче, свиня или петел, отхвръкваше във въздуха, съпроводено от шумните смехове на глуходолските дюкянджии.
Но с идването на новия кмет последва заповед, която забраняваше на търговците подобни волности. Животът в глуходолската чаршия си протече пак сив и скучен - без весели преживявания.
Тая сутрин, обаче, в магазина на бай Анани стана една случка, колкото комична, толкова и жаловита. Откъм кафенето на Лалю Ибришима се зададе, щрапайки из рядката кал, старият даскал Дечо Велизарът, дългогодишен последовател на учението на великия мъдрец от Ясна поляна.
Бой Анани пак така, по старому, рекламираше стоката си:
- Бре, бре… екстра е…
Даскал Дечо погледна към месарницата и погледът му се спря върху белобрадата фигура на учителя, нарисувана върху табелата на бай Анани.
- Граф Лев Толстой покровител на касапите. Това е сигурно от незнание - каза си даскал Дечо и се упъти към бай Анани, с намерение да му дръпне едно поучително слово..
Бай Анани, усмихвайки се мазно и кланяйки се до земята, посрещна Дечо Велизарът:
- Молим, заповядайте… от къде обичате да ви отрежа, от ребърцата, или откъм бута, молим, екстра е…
- От никъде не обичам, - прекъсна го Велизарът, - аз съм вегетарианец н месо не ям, а и тоя човек, дето си го покачил на табелата, не ядеше месо. той беше бащата на вегетарианците…
- Море, талианец, то и поп Ангеларий дума, че през пости не бива да се блажи, ама… аз си зная…
- Слушай, човече, да вземеш да я смъкнеш тая фирма и да не ставаш за смях на хората…
- Какво!? Да смъкна фирмата - аз толкова пари потроших за нея… - и бай Анани размаха окървавения касапски нож.
Дечо Велизарът не усети как прецапа улицата и чак когато стигна до бозаджийницата „Хош-гелдин” се спря.
Той погледна със съжаление и с християнска примиреност към страшния бай Анани. А от табелата гледаше с кротките си очи великият старец и му беше жал, че не може да слезе от там и да докопа за гушата своя „почитател” - касапина бай Анани.
Бай Анани пък излезе отново пред дюкяна си, разтрака дилафа, отвори уста и се провикна:
- Бре, бре… екстра стока, от чифлика на граф Толстой… бре, бре… где е расло, где е пасло… да, да, господа, само лой и масло… молим, молим, приближете…
——————————
в. „Варненски новини”, г. 24, 2.05.1936 г.
