Северина

Стихове в проза

1.
Пак в песен скръбта си ще излея! Да мога да плача! От сълзите - горещи потоци - стопили се биха гранитни скали… Не мога аз да плача! Сама превърната съм в камък твърд - не умирам! Що бури минаха над мен, светкавици и гръм! Небето е вечно черно, с облаци покрито буреносни… Вкаменена, душата ми като гранична, черна скала - стои възправена, сама в света!…

2.
От рождение ли съм белязана с черен кръст? Кой не заби гвоздеи в тялото ми? Ослепиха чедата ми, разориха гробищата ми, покриха с позор славата ми!… Неприятели от изток и запад пречупиха орлови криле, съкрушиха лъвска сила…

3.
Все тази черна орис! Сякаш вървя в омагьосани места. Вечно камбаните бият все за погребение, панахиди… Где да почукам? Кои врата ще се отворят за радост? Все черен креп по тях… Заключени, мълчат. И вътре, зад тях, майки в черно разплакани. Пусто, в друмища и кръстопътища. Легнал е змей стоглав. Пресъхнали са извори, опустели са полета…

——————————

сп. „Стефан Караджа”, г. II. брой 14, София, 1 януари 1930 г.