Петър Завоев

Прадедите на днешните норги. До къде са стигнали пиратските кораби. Светослава - македонска княгиня. Християния - Осло. Благодарност към кралицата домакиня. Какво видяхме в Ослоския етнографски музей. Легенда или действителност. Хлябът на норгите.

Днешните норги, жителите на кралство Норвегия, са потомци на някогашните викинги. От бреговете на Зундския проток, от устието на Гета и от Скагерак, добре екопирани пиратски кораби са се пръскали по всички страни на запада и са опустошавали еднакво бреговете на британските острови, на Германия и на Галия.

Пиратските платноходи, под водителството на норвежки велможи, са стигали чак до Гибралтар, минавали са го и са пускали котва по бреговете на Византия, пък и в Солунския залив.

При такава една пиратска разходка, според легендата, норгите навлезли от Солун във вътрешността на Македония и пленили красивата македонска княгиня, или болярка, на име Светослава, която по- късно станала жена на обединителя на норвежките племена Харалд Харфагер.

Светослава трябва да е била добра стопанка и отлична домакиня.

Тя се е приспособила бързо към суровостите на далечния север.

За норвежките жени тя е била образец във всяко отношение. Вън от изобилното си материнство, което е дало началото на нова норвежка династия, тя е пренесла творчеството на македонската жена далече на север, учейки жените на норгите да са не само добри майки, но и добри домакини.

Светослава е дала и името на норвежката столица, както и византийската княгиня София даде името на днешната българска столица.

Норгите не са могли да забравят името на своята добродетелна и милостива кралица от юг. Най-добрата отплата към тая света жена е било да кръстят на нейно име новия град в устието на най-големия фиорд на Норвегия, който град по-късно става столица на обединеното норвежко кралство. Осло е производното име на Светослава: Ослава - Оса - Осло.

* * *

Минават векове. И за тихото съществуване на скандинавските държави настъпват тежки политически дни. След Килския мир, подписан на 1814 година, Норвегия биде отстъпена на Швеция, срещу цената на Финландия.

Княз Християн Фридрих, наследник на датската корона, стана норвежки управител, а малко по-късно бе провъзгласен и за норвежки крал.

Той заповядал да се заличи хубавото старинно име на норвежката столица и да й се даде неговото име, сиреч тя да се нарече Християния.

* *

Цял век името Осло не се споменава в Норвегия. Норгите забравят за своята някогашна добродетелна княгиня Светослава. Ала нищо не остава вечно под слънцето. Особено насилието не може да бъде вечно.

Настъпват честити дни и за Норвегия. Преди няколко години тя се отдели окончателно от Швеция и заживее като самостоятелна държава на западния бряг на Скандинавия.

И когато се видя напълно свободна и независима, Норвегия си спомни за своята велика княгиня, която създаде една от най-силните династии на държавата и възстанови старото име на столицата си.

Християния бързо се забрави и Осло отново заживя в сърцата на добрите норги.

* * *

На 28 юлий тази година, групата конгресисти, които гостувахме в Осло, бяхме поканени да посетим етнографския музей на града, намиращ се на отвъдния бряг на фиорда. Параходът, който кръстосва фиорда, ни отведе до там.

Онова, което видяхме в музея, ни порази. Ние бяхме въведени и в една зала, където се излагаше ръчното творчество на старите норвежки жени.

Между другото ръкоделие, което напълно наподобява македонската шевица, стените на залата се украсяваха със старинни килими, които по нищо не се различават от прилепските, а така също и от пиротските.

Изненада на от видяното, една сръбкиня, която участваше в конгреса,

приближи се до мене и ми каза учудена:

-  Но за Бога! Та това е наше изкуство! Я погледнете само тия шарки, тоя мотив и тая всемогъща сръчност…

- Да, наше изкуство, госпожо, което за лишен път може да разпръсне много съмнения…

Странно, наистина. Каква връзка може да има българското изкуство от Балкана с изкуството на далечния Скандинавски полуостров?

Не се ли крие тук пръстът на Светослава, която преди хиляда години е разтегнала стан край южния норвежки фиорд и е учила норвежките жени да тъкат български килими и да везат наши шевици?

Легенда ли е това или действителност?

* * *

Донесох хляб от Норвегия. Това са сухари и обикновени кори, които наподобяват македоно-българската юфка. Норвежците се хранят само с тоя хляб.

За чужденците приготовляват някакви кифли, но все пак на челно място и на тяхната трапеза стои тоя сух хляб.

И тия кори не са ли едно ново доказателство, че македонската княгиня Светослава не е една легенда, а жив образ на едно славно минало?

——————————

в. „Обзор”, бр. 83, 17.10.1936 г.