Димитър Аджемов

Небесният ключар бавно отвори райските врати, усмихна се на народния будител и му му пожела приятно пътуване до земята.

Когато народният будител стигна нашата планета, той въздъхна тежко и се огледа край себе си: в дъното на един площад грамадна тълпа се бе струпала около една млекарница - натисканица, крясъци и мушкания по ребрата.

Народният будител полюбопитства да види какво става, приближи се до навалицата и запита едно възнисичко човече, със закръглено като пълна месечина лице, издадено напред благоутробие и хитри лисичи очи:

- За какво ли се трупат тия хора тук?…

Възнисичкият господин извърна глава, намуси се, направи гримаса, като че ли яде кисели сливи и троснато отвърна:

- Не виждаш ли, кьорав ли си: чакаме да си получим млякото, ще пукнем без сутрешна закуска.

Народният будител сви рамене при тази тази неочаквана словесна офанзива, поклати тъжно глава и тръгна напред.

На един кръстопът той видя двама добре облечени и наглед интелигентни господа да се карат. Единият, слаб, висок, жълт като вощеница, беше отворил уста като уста на крокодил и ревеше:

- Идиот, магаре, вагабонтин, срамота е, приказваш за съвест, правда, от устата ти не слизат никога имената на нашите народни будители, а ти сам си най-тъмната душа!… Ограби ме, върни ми парите!

Другият нисък, малък като лилипут, с кръгли като на бухал очи и извит нос на ястреб, се защитаваше:

- Ти си идиот бе, вагабонтино, ти приказваш за народни будители, а всъщност вечно приспиваш съвестта на народа… Бандит, клеветник, ще те науча аз тебе кой съм аз и как се клевети един честен и скромен човек!

Народният будител се разтрепера като подплашена птичка от сянката на хищен орел, побледня и хукна като луд към съседната улица.

Тичайки надолу, той се блъсна в една гранд дама, със силно изписано лице като през карнавал и къса над коленете рокличка. Дамата го отстрани с отвращение и изкрещя:

- Простак, нахалник, не те ли е срам да се блъскаш върху една честна и почтена жена, грубиян…

Виковете на дамата привлякоха много минувачи, някои от които започнаха да гледат накриво нахалника, готови всеки момент да се нахвърлят върху него и да подчертаят пред „пострадалата” своето рицарство и джентълментство.

Това накара народния будител напълно да загуби ума и дума, краката му се разтрепериха, устните му останаха съвсем без кръв, той вдигна учудено ръце и с всички сили полетя към небето, мълвейки през зъби:

- Господи, затова ли ние понесохме толкова мъки и теглила. Колко навременни биха били сега думите на Отец Паисий, ако би слязъл на земята и да извика на тия самозабравили се люде: „О, неразумни, защо загубихте своите човешки образи и оскотяхте така много!…”

——————————

в. „Варненски новини”, бр. 7893, 31.10.1942 г., подписано: Аджем Ага