ГРЕШКИ
Когато дядо Станойко от с. Мекоглавци излезе на широката улица, той решително не знаеше на къде да тръгне, дотолкова беше го объркало решението на съда.
- Ай да му се не види, та не е ли Алчо един мършав кон, хе на комшията Геле Главока и не зная ли аз каква е подла гадина? Е, то чак пък толкоз…
Не, тук трябва да има някаква грешка. Греши, не може да не греши, съдията, иначе нямаше да ми стовари толкова голяма глоба за една претрошена Алчова нога.
Ама, дума адвокатина на Геле, „добичето толкова месеца се е мъчило и цял живот ще се влачи вече на три крака”. Ех, голяма работа, то нали е добиче, за това е и създадено да се мъчи, пък и в градината си го заварих, можеше ли да го не бодна с вилата и да го не тупна тъй, два-три пъти по бута?
Ама тъй де! Ама мъки, тегло… дума и съдията. Чунким и с нас ората не е тъй. В тиган се пържим, като грешни гяволе се мъчим и пак никой над нашето теглило не заплаква, та сега за едно нищо и никакво хайванче цял съд се занимава!… Не, съдията трябва до има грешка.
И дядо Станойко веднага се повърна да види, да се изправи някак грешката.
Съдебната зала беше празна.
Съдиите бяха излезли.
– Какво има, дядо, - обади се дребен разсилен, който идваше срещу стареца.
- Я чувай, бе момче, грешка, грешка требе де има судията, я иди му кажи да се поправи. Хич може ли, бе, момче, две хиляди лева да се платят за една потрошена конска нога. Иди, иди кажи му пак да провери какво пише там у закону.
- Е, дядо, няма никаква грешка - усмихна се разсилният - хич ти съдия може ли до греши? Та нали нему затова му се плаща - право да раздава. Така е било писано в законника, така те е присъдил.
- Може, може, как да не може и съдия да греши. Та нали и той като мене и тебе е човек. Ама, помисли и ти само, бе момче, за един пречукан човек не се плаща толкова скъпо, та за едно хайванче ли?
- Е, тъй е ама на, закон - отвърна важно разсилният и отмина.
Дядо Станойко изгледа в гърба отминаващия разсилен после плюна и, мърморейки нещо, се повърна.
По улицата поток от хора, заняти всички със своите грижи, се срещаха и разминаваха.
Дядо Станойко се вля в общия поток и затътри старческите си крака към „Света Неделя”.
- Все пак не може да е хептен без грешка судията. Даже и да има глоба, все по-малка ще е - изглежда и онова момче не знае.
В такива размишления крачеше дядо Станойко, когато постовият стражар, застанал на две пресечни улици, му извика:
- Хей, дядо, от тук се не минува.
- Ама на тамо ми е път, бре момче!
- Ей, оттам, малко по отгоре ще минеш - упъти го стражарят.
- Тю, - плюна дядо Станойко, - не можеш и да минеш отдето ти душа сака - и тръгна по-нагоре. Но веднага той биде застигнат от един младеж, обут в ботуши и с шинел, по който в два реда, бяха накацали
лъскави копчета.
- Пет лева молим, по улиците не се плюе.
- Немой да се майтапиш, момче. Стар човек съм Грехота е!
- Никакъв майтап, дядо, ами плащай, плащай…
- Ама чакай, бе момче, да нямаш грешка?
- Никаква грешка, дядо, по улиците е забранено да се плюе.
- Ама и тогава ли, бе момче, когато на човека му загорчее нещо на гърлото?!
- Даже и тогава - отвърна общинският стражар и му откъсна някаква бележка.
Дядо Станойко нямаше какво да прави, развърза шарения си пош и му подаде едната от двете петолевки.
- Чудни хора, чудни наредби! Улица, за какво е тая пущина, когато няма да ходиш по нея и не можеш да си изсекнеш сопола, когато прокапе, -чудеше се дядо Станойко. - Не ми стигаше в съдилището глобата, ами и тука, на сокака.
И дядо Станойко ускори крачките си, от желание да стигне по-скоро в селото си, в чиито улици той свободно можеше да псува, да плюва и да ругае, и по които вечер, на връщане от кръчмата на Панчо, той, необезпокояван от никакви стражари, олюлявайки се, ги измерваше надлъж и на шир.
——————————
в. „Варненски новини”, г. 24, бр. 5624, 20.04.1936 г.
