ХАМЕЛЕОН
Невъзможно е вие да не познавате Практичномазников. Той е най-популярният човек в града! - Какво казвам - в окръга, в цялата страна даже!
Няма среда, в която да не се е подвизавал, обществена служба в която да не се е въвирал, политическа партия на която да не е симпатизирал!
Преди войната той беше разгорещен русофил.
- Един Бог на небето, един руски цар на земята! - това бе неговото верую.
Но щом стеклите се обстоятелства поставиха нашия народ в редовете на другата страна и помен не остана от неговото русофилство.
- Само редом с великия германски народ, ние ще можем да осъществим народните въжделения!
При мобилизацията, още рано сутринта, срещам господин Практичномазников стегнат с цървули, обкичен с цветя, въоръжен от пети до глава, цял ухилен до уши:
- Най-после желаният час настана! Ще пролеем кръвта си и ние за свободата на роба!
В разгара на най-големите боеве, когато народът ни правеше върховни усилия по бойните поля за да сломи врага, срещам Практичномазников из софийските улици, елегантно облечен, с бастунче в ръка.
- Ти тук? - учудих се аз.
- Че настаних се… в резервния магазин.
Току-що заглъхна нещастният край на войната, в един локал виждам го разпален, размахал ръце и отпуснал все гърло:
- Срам, срам! За това ли понесохме толкова страдания и проливахме кръвта си!..
А на другия ден, на друго място и всред друга среда изказваше своя възторг от делото на Доброполските предатели…
Страната заживяваше нормален живот. Произвеждаха се избори. Срещам аз Практичномазников с виден правителствен деец, важно седнал в един файтон. В същия ден той се мярна по всички избирателни секции.
- Как сме тук? - запита той пред една секция виден демократ.
- Нали знаеш, тука сме кале.
- Дерзайте, победата е наша.
Пред друга една секция посреща го национал-либерал:
- Как ти се вижда настроението?
- Решително в наша полза! Само национализма ще възроди и възвеличи България!
А в една секция на един краен квартал той разпалено проповядваше:
- В комунизма е нашето спасение!
И всички го смятаха за свой и той принадлежеше на всички.
В джоба му всякога се намираха всички партийни вестници, които изваждаше на разни места според случая.
Разбира се, от края на джоба му се подаваше заглавието на оня вестник, партията на който властваше.
И макар да плащаше членски вноски на не една партийна организация това нето обременяваше защото от всички той съумяваше да извлече съответната полза.
Той съумяваше тъй да се постави, че, във всяка партия когато тя се добереше до власт да се изтъква като пръв неин човек и да заема една от най-добритe служби.
Но освен разните служби, той беше и голям обществен деец. Издаваше вестници, държеше речи, пишеше статии, и във всяко обществено начинание той беше пръв.
И пишеше и говореше той тъй, та всички разбираха, че това именно в тяхна полза се казва, когато той всъщност нищо за никого не казваше.
През дружбашко време срещам го забързан:
- Почакай, какво си се разфучал такъв!
- Трябва да се служи на народното дело. Отивам на агитация. Само земеделския съюз….
А на 9 юни, рано сутринта виждам го пред управлението - чака и той реда си.
- Ти какво тук?
- Под националното знаме с общ народен сговор трябва да се смаже дружбашката хидра.
- Ами до вчера?
- Политика! - намигна хитро той. - Нали знаеш: калето отвътре по-лесно се превзема.
Но защо ли повече да ви го описвам - невъзможно е да не познавате Практичномазников - той е тъй популярен във всичките среди!
И недоумявам как се още търпи?
Не е ли този хамелеон източникът на сполетелите ни беди?
——————————
в. „Варненски новини”, г. 10, бр. 290, 23.05.1925 г.
