Иван Волний

Разглежда се голямото дело на бандата на Курдоолу и укривателите й.

Няколко стотици свидетели са призовани. Между тях много наивни, прости хорица.

И затова и куриозите са много при заседанията на съда.

Разказва свидетел как един потърпевш, след като го ограбили разбойниците, дошъл при него да се оплаква.

Председателят го пита:

- Как ти се видя, да не би да се е преструвал. Тъй възмутен ли беше?

- Тъй я, запотен беше, г. съдия!…

- Е, кога беше, когато разбойниците дойдоха във вашето село ли?

- Не мога да си спомня добра, ама, тъй, след Коледа беше!

- След Коледа е и сега. Да не са идвали днес или вчера?

- А, вчера не беше, ама тъй, след Коледа, че когато копахме мамулите, подир Гергьовден, по него време бешe…

Други пък конкурира и тоя човечец по памет.

Председателят и тъй и иначе го подпомага да си спомни приблизително времето на известно събитие във връзка с действията на разбойническата банда, но свидетелят, топи се, мъчи се и нищо не може да си спомни.

- Поне годината си спомни кога, преди година, две, пет?

- Че и годината не мога да си наумя, господин съдия, но преди морабето не беше…

А разбойническата банда се е появила миналата есен.

Но рекорда взе, безспорно, друг един свидетел.

Разпитват го за разговор с един негов съселянин, който впоследствие е бил убит от разбойниците

- Това ти го разправяше той - забеляза му председателят - преди да бъде убит, нали?

- Не мога да си спомня, господа съдии, дали преди да го убият, или пък след това…

Събират се от свидетелите и атестации за подсъдимите:

- Как познаваш вашия съселянин Х?

- Че добър, нищо му няма.

- А К.?

- Ами и той.

- За П. нещо да кажеш?

- А бе, господин съдия, денем ги гледаш всички добри, мируват, кротуват. Ама нощя какво правят - зная ли ги…

Другиго пък питат:

- За дядо Т. нещо да кажеш, тъй, как го познаваш?

- Хайдутин цял!

- Ами синовете му?

- И тe такива!

- Братята му?

- Целият им джинс са разбойници и хайдути!

- Я кажи тогава нещо от толкова многото им хайдутлуци?

- Веднъж, господин съдия, ми утрепаха едно пиле, защото влизало в тяхната градина…

Разбойниците като отишли в едно село, нападнали един виден, богат селянин, малтретирали го и го ограбили.

При нанесения му побой разбойниците му изкъртили един зъб.

Свидетел един доказва това обстоятелство.

- Та, като го видях на другия ден, гледам в устата му няма един зъб.

- А пo-рано имаше ли, знаеш ли?

- Как да не зная, г. съдия? Още от раждане устата му бе беше пълна със зъби!…

Питат едного, как знае отношенията на двама подсъдими.

Свидетелят се стреми да приказва „интелигентски”:

- Аз често ги виждах, господин съдия, в нагрубително настроение, и затова изключвам, че отношенията им са амбицирани…

——————————

в. „Варненски новини”, г. 12, 11.10.1925 г.