Кирил Маджаров

Макар и още млад Кръстьо Белев е автор вече на много книги, предимно разкази, като: „Двубоя”, „Песента на налъмите”, „Смяна на знамената”, „Берлин” и др., във всички от конто блика непоколебимата вяpa в новото щастливо утре и е дадена неудържимата стихия на масите в борбата им за хляб и свобода.

Кръстьо Белев е голям майстор на художественото слово, неговият език е от една страна чудно поетичен, с неизброима гама от плавни звукове, сочен и пластичен, а от друга - ударен и мощен като планински водопад.

Но Кр. Белев не е само отличен разказвач. Той има и фантазия на истински поет. Всички негови способности са се откроили напълно в новия му, току-що излязъл роман - „Пробивът” (325 стр.)

Романът обхваща епохата на европейската война и свършва с отстъплението. На един огромен фон с дълбоко художествено вживяване са дадени всички ужаси на войната на фронта и в тила.

На фронта - пълно покосяване и унищожаване на хората - войници от гранати, картечници, куршуми, газове и др. бойни средства, а в тила - измиране на бащи, майки и деца от глад и аеропланни бомби.

Но авторът не разглежда войната отвлечено и откъсната от обществените и икономически отношения между различните социални категории от хора и държави.

Той показва войната като функция и следствие на борбата между отделните господствуващи икономически групи и държави за стопанско надмощие с цел на експлоатация.

Всичко това е бляскаво предадено в образите на Юсеин паша и Марин Кехайов - тютюневи магнати, като съперници за надмощие в местен мащаб и в борбата между американски, английски и германски компании и тръстове в - международен.

С едно рядко умение авторът описва интригите между тези борещи се групи и тяхното въздействие върху политиката на отделните правителства.

Паралелно с тези командващи върхове и на преден план е дадена масата от народа - работници, занаятчии, селяни - земеделци и пр., в лицето на войника Стоян и десетки други, които съставляват физически материал на войната.

Тези хора, откъснати от работата им по полета и планини, от близки и любими, понасят тежко несгодите на войната.

Постепенно в процеса на сблъскване в съзнанието им фактите на всекидневния живот с техния интерес и нужди, у тях назрява мисълта, че войната е едно безумие; те виждат, че няма какво да делят със своите братя - войници от другия фронт (отношенията между Стоян и френския войник Роже) и така се стига до онова проглеждане и недоволство, които предизвикаха отстъплението и пробива.

В романа това недоволство не е изведено до край, тъй като авторът третира един къс от развили се събития и самия роман е част от една замислена трилогия и следва в останалите да се развиват набелязаните конфликти и завръзки.

В романа поразява смелата характеристика и типизация на героите.

Всеки герой живее свой собствен живот и като отделна единица участвува в общия развой на действието и в своята социална категория, а от отделните качества на героите чрез напластяване се очертават ярко характерите на социалните групи - господарите със своята алчност към печалби и безогледност и народа - със своята сърдечност, човечност и другарство.

Всеки герой е даден не само в ролята си на войник, офицер, търговец и пр., но преди всичко и като човек. Затова няма нито един схематичен герой, всички са плътно очертани, живи и действуващи.

Учудва оригиналното умение на автора да си служи с психологическия анализ. Героите са разгънати с най-тънките им преживявания, с всичките им радости и скърби, с целия им склад от мисли, чувства и действия.

Няма нито една страна от техния живот, която да не е засегната и осветена. Но всичко това е работа на критиците-професионалисти.

Нашата задача тук е по-скромна. Да изразим възторга си от един роман, който описва една много интересна епоха от близкото ни минало и с който литературата ни трябва да се гордее, защото тя едва ли има в огърлицата си друг толкова светъл брилянт.

Ние препоръчваме горещо тоя великолепен роман на нашите читатели в всички родопчани, още повече, че в него е дадено прерастването на един родопски селянин-богаташ в крупен тютюнев магнат по пътя на натрупване принадена стойност.

——————————

в. „Родопска мисъл”, г. 5, бр. 4-5, 4 януари 1937 г. Подписано: Звезделин Николов